О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

София, 17.06.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4284 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молбите на К. Ч. Ч. и на Д. К. К. - двамата от [населено място], с които се иска изменение на решение от 10 март 2008 г. на апелативния съд в гр. Пловдив в частта му, с която молителят и Д. К. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 126 хиляди лева съобразно отхвърлената част от исковете. В молбата се сочи, че предявеният иск е по реда на чл. 1 от ЗОДОВ отпреди изменението на закона през 2008 г., като с изменението е предвидено заплащането на проста държавна такса за делата по същия закон, а дори правната квалификация на иска да е по чл. 49 от ЗЗД, то нито ГПК, нито друг нормативен акт допуска осъждане за заплащане на държавна такса върху отхвърлената част от иска, каквато е и относимата практика на Европейския съд в С..

Ответникът по иска [община] не взема становище по молбата.

Относимите обстоятелства по спора са следните:

Исковете са предявени на 6 август 2003 г. като такива по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, за присъждане на сумата от 2 милиона лева, представляващи обезщетение за претърпените от двамата ищци неимуществени вреди и сумата от 200 хиляди лева, представляващи обезщетение...