Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молбата на адвокат М.П. като процесуален представител на В. Л. Г. от София за отмяна на решението на Дупнишкия районен съд /Д./ по гр. д. № 266/2011г. и на решението на Кюстендилския окръжен съд от 12.VІІ.2013г. по гр. д. № 686/2012г. в частите им относно таванския етаж и относно поземления имот /дворното място/ /виж в този смисъл уточнението, направено в с. з. на 13.ХІ.2014г./. Твърди се в молбата, че Г. е съпруг на ищцата по посочените дела Й. К. Г. по сключен помежду им през 1983г. граждански брак и че придобитите от Г. по време на брака им възмездно /по договор за покупко-продажба/ права на собственост върху идеални части от имотите, предмет на делото, представляват съпружеска имуществена общност. С оглед на това и на предмета на спора – искове за собственост – молителят бил необходим другар по делото и постановеното решение имало сила и спрямо него, въпреки че той не е участвал като страна в производството. Ето защо се иска отмяна на посочените решения на основание чл. 304 ГПК.

Ответниците по молбата К. С. Г. от [населено място], С. С. Е., Е. П. Е. – двамата от София, и В. К. Г. от [населено място] баня чрез адвокат Юл.С. са заели становище за нейната неоснователност поради липсата на основания по чл. 303 ГПК. Изложени са и съображения за знание на молителя за наличие на заведеното от съпругата му дело – той се явявал на съдебните заседания, макар за това по делото да нямало доказателства, и бил разпитван по него като свидетел в с. з. на 26.ІХ.2011г., при което, ако е желаел да бъде страна в процеса, е можел да направи изявление за конституирането му като ищец и не е бил лишен от възможността да участва в делото.

Ответницата по молбата Й. К. Г. от София е заела становище за основателността й.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна, подадена по пощата на 31.ІІІ.2014г., е допустима само в частта относно таванския етаж /мотивите за частичната й недопустимост са изложени по-долу/. Твърдението на Г. в молбата му вх. № 8834/26.VІ.2014г., че е узнал за атакуваното решение /съобразно което се прави преценка относно спазването на преклузивния срок за подаването на молба за отмяна по силата на чл. 305 ал. 1 т. 5 пр. 3 ГПК/ на 28.І.2014г. след запознаване със съдържанието на предоставеното му от съпругата му съобщение от ВКС І ГО за определението от 13.І.2014г. по гр. д. № 6745/2013г., с което е върната касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решение по гр. д. № 686/2012г. на К..ОС, не е опровергано от данните по делото, от които е видно, че съобщенията за постановените по него съдебни актове са връчвани на процесуалния представител на Й. Г. адвокат П..

Разгледана по същество в допустимата й част, молбата за отмяна е и основателна, съображенията за което са следните:

С решение на РС Дупница от 27.ІІ.2012г. по гр. д. № 266/2011г. е признато за установено по отношение на К. Ст.Г., С. Ст.Е., Е. П.Е. и В. К.Г., че Й. К.Г. е собственик на 2/3 ид. части от поземлен имот с идентификатор 65365.601.426 /дворно място/, находящ се в [населено място] баня, [улица], при посочени съседи, и е отхвърлен предявеният от Й. Г. срещу К. Ст.Г., С. Ст.Е., Е. П.Е. и В. К.Г. иск за установяване, че е собственик на 2/3 ид. части от тавански етаж /в построената в посочения поземлен имот масивна жилищна сграда/ с идентификатор 65365.601.426.1.3., целият с площ 76 кв. м, и на 2/3 ид. части от приземен етаж /сутерен/ със съответните идеални части от общите части на сградата.

С решение от 12.VІІ.2013г. по гр. д. № 686/2012г. Кюстендилският окръжен съд по въззивна жалба само на Й. Г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът й за установяване в отношенията й с ответниците, че е собственик на 2/3 ид. части от таванския етаж със съответните идеални части от общите части на сградата.

С влязло в сила определение № 11/13.І.2014г. по гр. д. № 6745/2013г. ВКС на РБ І ГО е върнал на основание чл. 280 ал. 2 ГПК /в редакцията преди измененията на разпоредбата през 2015г. и 2017г./ касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решение.

Видно е от представеното с молбата за отмяна удостоверение, че молителят на 1.ІV.1983г. е сключил граждански брак с Й. К. Б., именувана след брака Г.. Не се твърди и установява бракът да е прекратен.

С нот. акт № 89 т.І рег. № 1020 д. № 81/17.ІІІ.2008г., представен с молбата за отмяна, приложен и към преписката по делото - л. 19 от първоинстанционното дело, Й. Г. е закупила от В. К.Б. 1/3 ид. част от поземлен имот с пл. №121, за който е отреден п-л VІІ в кв. 87 по РП на [населено място] баня от 1982г., с площ 945 кв. м, ведно с 1/3 ид. част от приземния, първия жилищен етаж и таванския етаж от построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, търпима по смисъла на пар. 16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Видно е от приложената към първоинстанционното дело /л. 107/ скица № 896/28.ІІ.2011г., а и не се спори, че поземленият имот, описан в нотариалния акт, е идентичен с ПИ с идентификатор 65365.601.426., предмет на делото.

Молителят Г. не е бил страна в производството по делото, постановените по което първоинстанционен и въззивен съдебни актове той оспорва по настоящото производство.

Съгласно чл. 304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл. 216 ал. 2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват.

При установените по настоящото дело обстоятелства ВКС на РБ намира, че са налице предвидените в чл. 304 ГПК предпоставки за исканата отмяна на решението на ОС Кюстендил от 12.VІІ.2013г. по гр. д. № 686/2012г., както и на решението на РС Дупница от 27.ІІ.2012г. по гр. д. № 266/2011г. само в отхвърлителната му част по иска за установяване, че Й. Г. е собственик на 2/3 ид. части от тавански етаж и на съответните идеални части от общите части на сградата, построена в посочения вече поземлен имот. Част от този имот Й. Г. е придобила възмездно по време на брака й с молителя, при което и предвид липсата на данни, а и на твърдения, за обстоятелства, опровергаващи презумпцията по чл. 21 ал. 3 СК /виж и пар. 4 ал. 1 от ПЗР на СК/, или за такива по чл. 27 СК и по пар. 4 ал. 2 от ПЗР на СК /прекратяване на СИО по съдебен ред по време на брака, съпрузите да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор/, се налага извод, че имотът е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, т. е. част от него принадлежи и на молителя. Тъй като по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, съпрузите са необходими другари, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГК с ТР № 3/2016г., атакуваните влезли в сила първоинстанционно /в частта относно таванския етаж/ и въззивно решения имат сила спрямо молителя /обвързват го/, въпреки че той не е участвал като страна в производството. Защитата си срещу обвързващите го решения той може да осъществи чрез отмяната им и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав с неговото участие.

Молбата за отмяна на първоинстанционното решение в частта по установителния иск за собственост на идеални части от поземления имот, както вече бе посочено, е недопустима. С оглед изложените съображения, които не следва да се приповтарят, решението обвързва В. Г.. То, обаче, не засяга неблагоприятно неговата правна сфера, тъй като предявеният от съпругата му Й. Г. иск за установяване, че тя е собственик на 2/3 ид. части от поземления имот, част от които е придобитата в режим на СИО, е уважен. При това положение Г. няма правен интерес от исканата отмяна на първоинстанционното решение в посочената част, поради което молбата му следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 12.VІІ.2013г. по в. гр. д. № 686/2012г., както и потвърденото с него решение на Дупнишкия районен съд от 27.VІІ.2012г. по гр. д. № 266/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. К. Г. иск за установяване, че е собственик на 2/3 идеални части от тавански етаж с идентификатор 65365.601.426.1.3. с площ 76 кв. м, находящ се в построената в ПИ с идентификатор 65365.601.426. [населено място] баня масивна жилищна сграда № 1, с административен адрес [населено място] баня, [улица], ет. 3, със съответните идеални части от общите части на сградата, и ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за ново разглеждане в тази част от друг състав с участието и на В. Л. Г. от [населено място].

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Л. Г. от София за отмяна на решението на Дупнишкия районен съд от 27.VІІ.2012г. по гр. д. № 266/2011г. в частта, с която е признато за установено по отношение на К. С. Г., С. С. Е., Е. П. Е. и В. К. Г., че Й. К. Г. е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 65365.601.426. /дворно място/, находящ се в [населено място] баня, [улица].

Решението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: