О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1688София, 20.06.2024 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Иво Димитров т. д. № 252/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. В. срещу решение № 375 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 429/2023 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 244 от 01.03.2023 г. по гр. д. № 6295/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Банка ДСК“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумите: 13063,24 лв. - главница и 8 162,51 лв. - непогасена лихва, за които е издаден изп. лист по ч. гр. д.№ 1034/2013 г. по описа на РС-Русе и които са предмет на изпълнение по изп. д.№ 7050/13 г. по описа на ДСИ при РС-Русе, е погасено по давност, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване, са поставени въпросите: „1. Има ли правно значение прекратяването на изпълнителния процес, в частност на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист, въз основа на кoйтo е образувано прекратеното производство по принудително изпълнение? 2. Следва ли, за да прекъснат погасителната давност действията по принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност? 3. При прекратяване на изпълнителния процес от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист?“

Твърди се, че същите представляват правно основание по чл. 280, ал. 3 ГПK,...