О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 497

Гр.С., 21.12.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. ч. г.д. N.4944 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. М. като майка и законен представител на малолетния Г. Д. Бучко срещу определение №.3691/10.11.17 по г. д.№.4755/17 на Софийски апелативен съд, 13с. – с което е потвърдено определение №.625/12.09.17 по г. д.№.360/17 на Окръжен съд Кюстендил за прекратяване като недопустимо на производството по предявените искове с правно основание чл. 62 ал. 4 и чл. 69 СК /за признаване за установено, че ищецът Г.Бучко не е заченат и не произхожда от първия ответник, посочен в акта за раждане и регистрите като негов баща, и за установяване на произхода му от втория ответник/.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение е прието, че предвид ТР №.2/15 по т. д.№.2/14 ОСГК на ВКС срокът за предявяване на иска по чл. 62 ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие, като е недопустимо малолетно дете да го води чрез законния си представител; правото да се оспори презумпцията за бащинство принадлежи само на посочените в закона субекти, искът е личен и срокът започва да тече за детето от навършване на...