Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 16 530 от 25.08.2014 г. по гр. д. № 4726/2010 г. на Софийски градски съд е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 03.12.2009 г. по гр. д. № 24465/07 г. в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху УПИ ІІІ - СО по ПУП на [населено място], над площта от 440 кв. м до 1065 кв. м, т. е. за размера над описания с жълт контур имот по т. 1, 2, 3, 4 и 1 по приложение № 1 и № 2 към заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено от в. л. В. К., отреден за имот пл.№ 564 от[жк], и е прекратено производство по делото в тази част. В частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. К. против Областна администрация - София иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху останалата част от УПИ ІІІ- СО от кв. 43 по плана на [населено място], м. “И. В.” от 440 кв. м., първоинстанционното решение е оставено в сила.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. Т. К. чрез нейния пълномощник адв. К. Г.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е направено искане за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение. Обосновано е с твърдението, че по реда на чл. 100, ал. 3 ГПК отм. въззивният съд е указал на ищцата да отстрани констатираното противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи надлежен ответник по делото, и в изпълнение на тези указания ищцата е уточнила, че искът по чл. 108 ЗС е насочен срещу държавата, представлявана от областния управител, а не срещу областната администрация. Поради това въззивното решение се явява постановено спрямо ненадлежна сграна и е недопустимо. При условията на евентуалност се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса дали при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив относно принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Следващите въпроси са: попада ли в предметния обхват на постановките на ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВКС застроен имот, който е отчужден при действието на ЗПИНМ, ако към момента на влизане в сила на реституционния закон малка част от площта му е заета от трафопост и пристройка към него, какъв е правният статут на пристройката към трафопоста, как следва да се тълкуват нормите на чл. 19, ал. 1 - 3 ЗУТ във вр. с чл. 60 ЗЕ, приложима ли е нормата на чл. 63 ЗС по отношение правото на собственост върху трафопоста и как следва да се разреши въпроса за принадлежността на правото на собственост върху земята, върху която попада трафопоста. Иска се допускане на касационно обжалване и по процесуалния въпрос с какви доказателствени средства се доказва осъществяването на комплексно застрояване, включително приключил процес на изграждане на зелени площи в зони за “комплексно жилищно строителство” и приключил процес на изграждане на подземна инфраструктура на технически съоръжения; отразяването на “зелени площи” в кадастралната основа еднозначно ли е по съдържание с изграждане на зелени площи.

Ответникът по касация Областна администрация София не е взела становище по касационната жалба. Не е изразено становище по касационната жалба и от другия ответник - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката в настоящото производство е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, описан в исковата молба. Като ответник по този иск ищцата е посочила Областна администрация - София, като е твърдяла, че имотът се владее от държавата чрез областния управител на област София. Сезирала е съда с искане да осъди Областна администрация - София да й предаде владението върху имота.

С определение от 24.02.2014 г. по гр. д. № 4726/2010 г. въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените в обстоятелствената част твърдения, че имотът се владее от държавата чрез областния управител, и заявеният петитум, и е дал възможност на ищцата да отстрани тази нередовност, като посочи надлежен ответник. В същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че искът следва да се счита предявен против Държавата, представлявана от областния управител на област София, а не срещу Областната администрация на област София. Въззивния съд е допуснал това уточнение, но е потвърдил първоинстанционното решение, постановено срещу първоначалния ответник - Областна администрация София.

При тези данни, сочещи на постановяване на решение по отношение на ненадлежна страна, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 530 от 25.08.2014 г. по гр. д. № 4726/2010 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 151.30 лв. и в същия срок представи доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: