№363

гр.София, 17.05.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 246 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 394/ 05.10.2017 г. по гр. д. № 531/ 2017 г., с което Русенски окръжен съд, като потвърждава решение № 760/ 16.06.2017 г. по гр. д. № 914/ 2017 г. на Русенски районен съд, по исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК, предявени от [община] признава за установено по отношение на Е. В. К. и А. А. К., че е неистински документ нотариален акт по договор № 123/ 16.12.1947, том VII, рег. № 2496, дело № 2406/ 1947 г. на нотариус А. К., с който продавачът И. С. А. уговаря с купувача Й. И. К. в полза на неговия син В. Й. К. покупко-продажбата на един недвижим имот в [населено място].

Решението се обжалва от Е. В. К. и А. А. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуално-правни въпроси (допълнени и уточнени съгласно възможността от т. 1 в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ВКС): 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо преди да пристъпи към решаването на спора по същество? 2. Кога е налице правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документ в хипотезата, в която документът не е представен като доказателство по друго дело? и 3. Мотивите към влязла в сила осъдителна присъда, с които наказателният съд е установил неистинност на документ, пораждат...