О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

[населено място], 15.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.04.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №5070/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. №287/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ – отменено е като незаконно дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „информатор приемна”, извършено на 27.06.16 г. и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2956 лв. за периода 27.06.-10.11.2016 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора:

1.Ползва ли се със закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ работник, който е бил на работа и на работното му място му е връчена заповедта за уволнение, макар и за същия ден да има болничен лист за временна нетрудоспособност?

2.Чия е тежестта на доказване, че служителят е изпълнявал трудовите си задължения при издаден болничен лист, при положение, че в исковата молба по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът се позовава...