О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

София, 11.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 71 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по подадена на 22.11.2017г. касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение № 276 от 24.10.2017г. по в. т.д.№ 317/2017г. на Апелативен съд П.. Въззивният съд е потвърдил решението по т. д. 27/2016г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма], [населено място], обл.П. за заплащане сумата 27.016.30лв. - стойността на извършени от ищеца по възлагане от ответника земеделски услуги за периода есента на 2013г. - пролетта на 2014г. /дисковане, сеитба, оран, валиране и вложено семе люцерна/ за които е издадена проформа фактура 04/12.08.2014г. на стойност 29 796 лв., след извършено прихващане с реализиран от ищеца приход /2 779.70лв./ от прибрана суха люцерна през 2015г.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и уважаване на иска със законните последици. Оспорва се правилността на извода на апелативния съд за отсъствие на доказателства за сключен устен договор за изработка, както и правилността на извода, че разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ е неприложима, предвид тезата на ответното дружество, че страните са обвързани не от договор за изработка, а от друго правоотношение - договор за съвместна дейност. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска...