№ 239

София, 11.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

EМИЛ МАРКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т. д. № 637 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Ал. Б. срещу решение № 2025/13.09.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговска колегия, 9 състав по т. д. № 2008/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната му част, осъждаща [фирма] да заплати на ЗАД [фирма] на основание чл. 213 КЗ отм. сумата от 26874.28 лв., представляваща неплатена от [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № 0350947100008351, част от изплатено от ЗАД [фирма] застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне по застраховка „Защитено имущество“ – полица № 0802Г013548/06.02.2009 г. на вреди, причинени от пожар от 27.09.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата от 19.06.2015 г., сумата от 8212.18 лв. на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава от 20.06.2012 г. до 19.06.2015 г. и 3439.40 лв. разноски.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл. 280 ал. 2 и ал. 1 т. 3 ГПК. В изложението си излага шест въпроса: „1. Допустимо ли е в доклада по делото да е квалифициран предявения иск като такъв по чл. 45 от ЗЗД, а решенията на съда да са мотивирани и обосновани въз основа на чл. 50 от ЗЗД, без да е правена промяна...