Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНО. М. при секретар Г. У. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 502 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД „ИБР"/, чрез юрк. Г., против Решение № 4195/24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 11368/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 29/29.10.2020 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите и делото е върнато като преписка на директора на БД „ИБР" за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че актът е издаден въз основа на проведена административна процедура във връзка с разпоредбите на Закона за водите /ЗВ/, в изискуемата форма и от компетентен орган, при липса на противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Според касатора на основание §9 от ПЗР на ЗВ „Напоителни системи” ЕАД дължи такса за използваното количество вода за периода 01.01.2012г. – 31.12.2013г. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се потвърди АУПДВ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и за държавна такса за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба – „Напоителни системи” ЕАД, не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ № 29/29.10.2020 г., издаден от директора на БД „ИБР” към Министерство на околната среда и водите, с който на „Напоителни системи” ЕАД е установено публично държавно вземане за водовземане от повърхностен воден обект по Разрешително № 31420040/30.08.2013г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., както следва: за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. главница в размер на 5619.00 лева и лихва в размер на 4325,68 лева; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. главница в размер на 5619.00 лева и лихва в размер на 3754.76 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че „Напоителни системи” ЕАД е титуляр на издадено от директора на БД „ИБР” разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 31420040/30.08.2013г., посредством изградени съоръжения – язовир „Доситеево”, намиращ се в имот 000209, землището на с. Доситеево, община Харманли, област Хасково. Разрешителното е с начален срок на действие 30.08.2013г. и краен срок: 30.08.2020г. Разрешеният годишен воден обем по целите на ползване на водата възлиза на 5 619 000 куб. м. годишно ( за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври). Видно от констативен протокол №054/2019г. на 22.02.2019г. е извършена проверка от експерти на БД „ИБР”. Обективираните констатации са, че не е заплатена таксата за иззетото водно количество от дружеството 01.01.2012г. – 31.12.2014г. В изпълнение на указания по Решение № 1889/16.03.2020 г., постановено по адм. дело № 13703/2020 г. по описа на Административен съд – София-град e извършена повторна проверка, обективирана в констативен протокол №Х-139/28.08.2020г. В него са потвърдени констатациите от предходния протокол за 2012 и 2013г., като е посочено, че предвид факта, че е установена липса на монтирано измерващо устройство, отговарящо на нормативните изисквания, са изчислени дължими такси на основание §9 от ПЗР на ЗВ за стар период на база годишен воден обем, посочен в завлението, подадено от дружеството.

На основание чл.194б, ал. 4 от ЗВ до дружеството е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.No ПО-02-295/14.09.2020 г., за дължимата такса за 2012-2013 г., възлизаща в общ размер на 11 238,00 лв., срока за заплащане – 7 дневен срок и банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума. Писмото е получено от представител на дружеството на 16.09.2019 г., видно от отбелязването на известието за доставка към него. В законоустановения срок до 23.09.2020 г., не е постъпило плащане, както и не са входирани възражения срещу основанията и размера на определената такса. С Уведомление изх. No ПО-02-295-1 от 06.10.2020г., получено на 08.10.2020г., дружеството било уведомено на основание чл.26, ал.1 АПК, че спрямо него започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от него такса, за периода 01.01.2012г. - 31.12.2013г. по Разрешително No 31420040/30.08.2013г., като му се дава 3-дневен срок да представи документ, удостоверяващ плащанията, които да са основание за намаляване на посочената в поканата за доброволно изпълнение сума. Такива не били представени.

Издаден бил процесният АУПДВ, с който на „Напоителни системи” ЕАД е установено публично държавно вземане за водовземане от повърхностен воден обект по Разрешително № 31420040/30.08.2013г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2013г., както следва: за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. главница в размер на 5619.00 лева и лихва в размер на 4325,68 лева; за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. главница в размер на 5619.00 лева и лихва в размер на 3754.76 лева.

АССГ е установил, че РА е издаден от компетентен орган в установената писмена форма и с изискуемото съдържание, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е стигнал до извод, че към АУПДВ не са асоциирани документи, които да позволят на съда да установи осъществено ли е водоползване през процесния период, в частта извън срока действие на Разрешително № 31420040/2013 г., това водоползване без основание ли е било, съответно намирало ли си е дружеството в процедура за издаване или преоформяне на разрешителното му. Според АССГ в атакувания АУПДВ не са изложени и никакви фактически основания защо не са приети декларациите на дружеството за отнетия обем вода, а дължимите такси са изчислени на база разрешените в разрешителното количества. Първостепенният съд е приел, че при извършен сравнителен анализ на вписаните данни в декларациите по чл. 194б от ЗВ и определените с акта суми, изготвената съдебно-счетоводна експертиза е установила, че информацията в подадените декларации за 2012г. и 2013г. не съответства на определените в АУПДВ суми. Съдът е стигнал до извод, че административният орган не е събрал необходимите доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК както и че не е установил и не се е позовал на относимите и необходими спрямо конкретния случай факти и обстоятелства.

Решението е правилно.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните за спора факти.

Административният орган не е обсъдил наличните по преписката писмени доказателства – представените декларации от „Напоителни системи” ЕАД по реда на чл. 194б, ал.3 от ЗВ. Както правилно е установил съдът при извършен анализ на вписаните данни в горепосочените декларации и определените с АУПДВ суми съгласно изготвената ССчЕ информацията в декларациите не съответства на установените публични държавни вземания с административния акт. Декларациите, подадени от „Напоителни системи” ЕАД, не са били оспорени от страна на ответника в първоинстанционното производство. Съгласно даденото заключение от вещото лице по назначената ССчЕ, неоспорено от страните, от административния орган не са представени документи, които да са свързани с анализ и установяване на вписаните в декларациите по чл. 194б от ЗВ данни и обстоятелства. Не са представени и документи за установени несъответствия от БД „ИБР” с декларираните от дружеството данни за 2012 и 2013г.

Задължението на административния орган да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на всеки конкретен случай е установено в чл. 7 от АПК. Принципът макар и процесуален е в силна връзка с материалноправната законосъобразност на акта. От особено значение в тази насока е чл. 35 от АПК, изискващ актът да се издаде след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая и чл. 36 от АПК, който възлага доказателствената тежест върху административния орган. Правилен в тази насока е изводът на АССГ, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 36 от АПК, а касационната инстанция намира, че също така не са били изяснени фактите и обстоятелствата по случая. Този административнопроизводствен пропуск рефлектира върху материалната законосъобразност на акта.

Като се е произнесъл в същия смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4195/24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 11368/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ