О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 722

София, 10.11. 2015 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 4299 по описа за 2015 г. взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адвокат В. А. А. от АК Р., определена за адвокат на И. В. Ш. по допусната от съда правна помощ по чл. 95 ГПК, срещу определение, постановено в закрито заседание от 26.06.2015 г. по гр. д. № 218/2015 г. на Великотърновският апелативен съд в частта, с която е отказано на адвокат В. А. да й бъде определено възнаграждение във връзка с участието й във въззивното производство.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност – адвокатът се позовава на чл. 83, ал. 3 ГПК и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд съдебен акт.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1255/20.10.2014 г. първостепенният Русенски окръжен съд е предоставил на И. В. Ш. правна помощ на осн. чл. 95 ГПК. А. В. А. е определена за негов процесуален представител по делото от АК Р. по реда на чл. 18, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП).

Първостепенният съд е определил възнаграждение на адв. А. по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради уважаване на иска, предявен от И. Ш., е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение направо на адв. А..

Ответникът Научно-изследователски институт по управление на регионални проекти,...