Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр. София, 27.06.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Сийка Милева като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 503/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, ал. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подс. Н. К. – адв. Г., срещу решение № 129 от 22.04.2024 г., постановено по ВНОХД № 1227/2023 г. на апелативен съд – София.

В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се твърди, че е второинстанционният съд е следвало да направи изводи за наличие на множество смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства. Изтъква, че е бил нисък интензитетът на използваната сила при осъществяване на деянието, че липсвали отправени към пострадалата от дееца заплахи, че стойността на отнетите вещи възлиза на 143 лв. и частично е било възстановено отнетото в размер 42 лв. Претендира, че не било отчетено тежкото материално положение на подсъдимия, младата му възраст, че е баща на малолетно дете и че въззивният съд не е взел предвид изказаното съжаление за извършеното. Затова иска намаляване на наложеното на подс. К. наказание под минимума, предвиден в закона.

В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник адв. Г. поддържа жалбата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира наложеното наказание за справедливо и адекватно на стореното и съдебното минало на подсъдимия. Пледира за оставяне в сила на...