Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалбата на частния съдебен изпълнител Н. Ж. Ж., рег. № ***, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. А., против решение от 30 ноември 2012 г., постановено по дисциплинарно дело № 8/2012 г. по описа на д. к. на К. на ч. с. и. на Р. Б., с което на частния съдебен изпълнител Ж. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2000 лева.

В жалбата се поддържа, че решението за налагане на дисциплинарно наказание е взето след изтичане на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 2 ЗЧСИ, поради което е недопустимо. Твърди се, че решението е антидатирано и не е било постановено преди датата 27 март 2013 г., когато е изпратено на жалбоподателя. Заявява се, че не са допуснати твърдените нарушения на закона: не са нарушени субективните предели на изпълнителния лист, като за страни по делото са конституирани именно лицата по изпълнителния лист; за второто нарушение – излизане на изпълнението извън обективните предели на изпълнителния лист, се твърди, че действие няма предприето, тъй като дължимото такова е единствено налагане на глоба по чл. 527 ГПК; не са нарушени правилата на местната компетентност, тъй като делото е изпратено по подсъдност за събиране на парично вземане. Поддържа се, че жалбоподателят е бил принуден от извънредни обстоятелства (констатации в заключение на вещо лице, че измервателните уреди са опасни за имота) да предприеме адекватни действия, и затова е издал постановление, с което наредил на длъжника да демонтира монтираните не по установения ред средства за техническо измерване за своя сметка и в рамките на пет часа от получаване на постановлението, като в случай на неизпълнение, ще овласти взискателя сам да изпълни действията по демонтаж. Заявява се искане да бъде определено най-лекото наказание в случай, че твърдените нарушения се приемат за установени.

Становището на К. на ч. с. и., чрез юрк. А. Д., е за неоснователност на всички твърдения на жалбоподателя, и за установено виновно неизпълнение на задължения, които се следват от закона.

С обжалваното решение е прието, че в процесния изпълнителен лист като осъдено лице изрично е посочено [фирма], което е отделно от „Е. ОН Б. м.”, осъществило монтажа на средствата за търговско измерване в обекта на експертизата, и което е отделно дружество, независимо, че също е правоприемник на [фирма], като предприетото действие е срещу трето на изпълнението лице. Съдебният изпълнител е овластил взискателя да извърши незаместимо действие, а няма данни взискателят да притежава необходимата квалификация, която да му позволи да извърши посоченото действие демонтаж. Прието е, че извършеният от трето лице монтаж не е засегнат в диспозитива на изпълнителни лист – извършен е в съседно на процесното табло, поради което демонтирането на съоръжения, които не попадат в обхвата на задължението на длъжника по изпълнителния лист, нарушава обективните предели на процесния лист. Накрая, предприетото действие по демонтиране на съоръжения е в район извън района на действие на жалбоподателя и така са нарушени правилата на местната подсъдност. Вземайки предвид изложеното, дисциплинарният състав е наложил на частния съдебен изпълнител поисканото от съвета наказание от 2000 лева.

Съдебният състав, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и е процесуално допустима. Неоснователно е становището на жалбоподателя за недопустимост на решението на дисциплинарната комисия.

От представените документи е видно, че жалбата на [фирма] срещу действията на частния съдебен изпълнител Ж., е постъпила на 4 юни 2012 г. в К. на ч. с. и. Решението на Съвета на камарата за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е взето на 6 юли 2012 г., а искането до председателя на дисциплинарната комисия е отправено от председателя на Съвета на камарата на 21 септември 2012 г. Обжалваното решение е постановено на 30 ноември 2012 г. Според задължителното разбиране по въпроса кога се погасява по давност дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ, дадено в ТР № 2/2013 г., ОСГТК, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител се погасява по давност когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в шестмесечния давностен срок. Тъй като в разглеждания случай от сезирането на камарата до изпращането на искането за образуване на дисциплинарно производство, отправено до председателя на дисциплинарната комисия, са изминали три месеца и половина, очевидно дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е погасена по давност.

Относимите обстоятелства са следните:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, с отразено в него задължение длъжникът [фирма] да монтира за сметка на взискателя [фирма] регистриращо устройство на показателите за качество на електрическата енергия в три изрично посочени електромерни табла, намиращи се в [населено място], обл. В.. Изпълнителното дело е няколкократно преобразувано, като последно изпълнителното производство е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на жалбоподателя, тъй като длъжникът имал и парични задължения към взискателя, а притежавал банкови сметки в банки, намиращи се на територията на съдебния район на окръжния съд в [населено място]. Жалбоподателят приема експертиза, назначена от предходен частен съдебен изпълнител, според която на адреса в нови табла са монтирани технически средства за измерване на количеството на разходвана електроенергия, като тези устройство (не са били предмет на изпълнителния лист) са опасни за имота. При тези обстоятелства жалбоподателят издава постановление от 1 юни 2012 г., с което нарежда на длъжника в срок от пет работни часа да демонтира за своя сметка монтираните в имота не по установения ред средства за търговско измерване на потребена електрическа енергия, както и е оправомощен взискателят сам да извърши действието при условие, че длъжникът не го осъществи в посочения срок.

Жалбата е неоснователна.

Правилна е преценката на дисциплинарната комисия за осъществени от частния съдебен изпълнител нарушения на чл. 429, 426 и 427 ГПК. Предприети са действия срещу лице, което не е длъжник по изпълнението, предприети са изпълнителни действия извън предмета, посочен в изпълнителния лист, и са предприети действия по отстраняване на съоръжения извън определения район на действие на частния съдебен изпълнител. Законът не дава възможност на съдебния изпълнител да прецени дали да насочи изпълнението срещу лице, което не е длъжник по изпълнителния лист, нито пък дали да предприема действия, непосочени в него. Освен това местната компетентност на съдебния изпълнител в случая се определя по правилото на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК – по местоизпълнението на задълженията за действие. Тези изводи се основават на установените по делото обстоятелства – монтажът на средствата за търговско измерване, чието премахване е постановено от съдебния изпълнител, е извършен на съответното място не от длъжника, а от друго лице, поради което на длъжника е указано да предприеме действия спрямо обекти, поставени от трето за изпълнението лице. Същевременно, монтираните измервателни устройства са били поставени в друг тип табло, и поставянето им не представлява по естеството си изпълнение на задължението на длъжника по изпълнителния лист, поради което нареденото премахване на съоръженията е действие, което не попада в обхвата на задължението на длъжника по изпълнителния лист. Накрая, предприетите конкретни действия са извън района на действие на съдебния изпълнител. Затова следва да се приеме, че действията на съдебния изпълнител в случая съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, а наложеното наказание от 2000 лева глоба е правилно определено при съобразяване на обстоятелствата, относими към спазването на установения в чл. 53, ал. 1 от Устава на К. на ч. с. и. принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението.

При този изход на спора е основателно искането на К. на ч. с. и. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева.

Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на д. к. на К. на ч. с. и. на Р. Б. от 30 ноември 2012 г., постановено по дисциплинарно дело № 8/2012 г. по описа на д. к. на К.

ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител Н. Ж. Ж., рег.№ *** и район на действие района на окръжния съд в [населено място], да заплати на К. на ч. с. и. сумата от 100, 00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за производството по обжалване решение на д. к. на К. пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: