Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на по касационна жалба на П. К., гражданин на Р. Италия, ч. назначения му от съда представител адв. Б срещу решение №1099 от 16.06.2009г по гр. дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта с което оставено в сила бракоразводно решение от 19.12.2008 г по гр. д№43/2008г на Пловдивски районен съд, по уважените до размера на сумата 300 лева искове за дължима месечна издръжка на малолетното дете Г, роден на 22.02.2005г от брака на касатора с Е. Г. К., която издръжка е присъдена на основание чл. 85 ал. 3 от СК отм. и в същия месечен размер за минало време, на основание чл. 87 от СК отм., В останалата част бракоразводното решение е влязло в сила.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, не е съобразен определеният от Министерски съвет маскимален размер на издръжката, Изтъква се и необоснованост на решението във връзка с изводите какви възможности има бащата и налагат ли нуждите на детето толкова завишен размер на издръжка. Ответницата по касационната жалба Е. Г. К. не е заявила отговор.

С определение №121 от 29.01.2010г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, по въпроса до какви изводи във връзка с възможностите на родителя да дава завишен размер на издръжката без особени затруднения следва да води обстоятелството, че този родител, чужд гражданин, след като е изоставил семейството си в страната, живее, работи и пребивава в държава с приет по - висок праг на минимални доходи при трудова дейност, както и по въпроса има ли връзка между приетите на това основание по-големи възможности при осигуряването на издръжка, от една страна и преценката за изключителен характер на нуждите на детето по смисъла на чл. 85 ал. 3 от СК, от друга.

По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното:

Съобразявайки указанията в ППВС №5 от 16.09.1970г и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката по размер при постановяване на развод, съдилищата не следва да възлагат на родителя, комуто предоставят упражняване на родителските права, да провежда пълно и главно доказване относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на другия родител да дава издръжка, при положение, че същият е в чужбина и с неустановен адрес. Не следва и да обвързват подобна конкретност с положително приемане на двете предпоставки по чл. 85 ал. 3 от СК за присъждане на издръжка в завишен размер, ако може да се направи извод за най-ниския възможен доход при конкретни обстоятелства. Когато задължен да дава издръжка родител, чужд гражданин, след като е изоставил семейството си в страната, живее и работи в държава с официално приет по - висок праг на минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед възможностите му, ако родителят е доказано трудоспособен, има професионална квалификация, не се установява пасив на имущественото му състояние, включително задължения по издръжката на други лица. Предвид произтичащото от закона изискване съдът да се ръководи главно от интересите на детето, определянето на издръжка над посочените в приетите от Министерски съвет подзаконови актове по чл. 85 ал. 1 от СК отм. размери, не представлява закононарушение, ако възможностите на задълженият да дава издръжка родител позволяват това. Щом е установено, че бащата на детето упражнява професионално труд в страната по своето местопребиваване за исковия период, следва да се приеме, че същият има и доход съобразно регламентираните условия на заплащане на труд в тази страна.

Като е възприел този подход при изследване на предпоставките на чл. 85 ал. 3 от СК отм. въззивният съд не е нарушил законоустановеният критерии, нито задължението си да основе решението на установените по делото обстоятелства. Възможностите на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка като субективно правно задължение и същевременно показател за размера й, Възприемайки обаче този показател за единствен критерии, въззивният съд неправилно е определил и мотивирал значително завишена издръжка на тригодишно дете в общия й размер, единствено предвид възможностите на отсъстващия от страната родител, Не е съобразено, че нуждите на лицата които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот с оглед възрастта им и други конкретно установени по делото обстоятелства. Осигуряването на детегледачка и специализирано обучение в предучилищна възраст не са показател за нужда, предпоставяща издръжка в присъдения размер,

Предвид гореизложеното, касационната жалба е частично основателна и Върховен касационен съд приема довода на служебния защитник, че общият определен размер на издръжката за малолетното дете Г се явява необосновано завишен, но не приема защитната теза, че хипотезата на чл. 85 ал. 3 от СК отм. не е приложима норма доколкото не е проведено „пълно и главно” доказване на конкретен месечен доход. Предвид възможностите на бащата, но при предпоставките, обсъдени вече, общият размер на дължимата от двамата родители издръжка следва да се определи на 300 лева, от които бащата следва да заплаща 200 лева, включително за период една година назад до завеждане на иска, а именно от 15.01.2007г до 14.01.2008г, тъй като не е изпълнявал своето задължение. Изводите на настоящата инстанция по размера на издръжката не съвпадат с тези по обжалваното решение и същото следва да бъде частично отменено,

В частта, с която за разликата над сумата 200 лева и до размера на присъдените 300 лева месечна издръжка искът за присъждането й следва да бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част, до размера на присъдените 200 лева месечна издръжка със законните последици, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно,

С оглед изхода на спора дължимите от настоящия касатор държавни такси в общ размер възлизат на 410 лева

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №1099 от 16.06.2009г по гр. дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с което оставено в сила бракоразводно решение от 19.12.2008 г по гр. д№43/2008г на Пловдивски районен съд за разликата над 2400 лева до размера на присъдените 3600 лева издръжка за периода от 15.01.2007г до 14.01.2008г и за разликата над присъдената месечна издръжка от 200 лева, до размера на присъдените със законните последици 300 лева месечна издръжка за малолетното дете Г ч. неговата майка и законен прадставител Е. Г. К., дължима от бащата П. К., гражданин на Р. Италия, както и в частта за определените с решението държавни такси И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Отхвърля иска на Е. Г. К. срещу П. К., гражданин на Р. Италия, за присъждане на издръжка за минало време през периода от 15.01.2007г до 14.01.2008г за малолетното дете Г с ЕГН **********,ч. неговата майка и законен представител, за разликата над присъдените 2400 лева, ведно със законната лихва от 15.01.2008г, до размера на присъдените 3600 лева, както и иска за издръжка за малолетното дете Г с ЕГН **********, ч. неговата майка и законен представител Е. Г. К., за разликата над определената сума от 200 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до размера на присъдените 300 лева месечна издръжка,

Осъжда П. К., гражданин на Р. Италия, роден на 12.07.1970г в Генуа, Италия, постоянно пребиваващ в България с ЕГН **********, да заплати сумата 410 лева държавна такса, по сметка на съда,

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1099 от 16.06.2009г по гр. дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част,

Решението е окончателно,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: