Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 542 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

„Перла“ АД, в ликвидация, чрез адвокат З. Н. обжалва решение № 180/21.09.2021 г. на Административен съд–Сливен, постановено по адм. дело № 125/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1127-1/12.11.2020 г. издаден от старши инспектор орган по приходите при община Н. З.

В касационната жалба са посочени основанията по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда за законосъобразност на установеното задължение за такса за битови отпадъци (ТБО). Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че нормите на общия административен акт – решение № 1049/20.12.2013 г. на общински съвет - Н. З. имат примат пред законовата норма на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран съгласно чл. 120 ДОПК, тъй като в акта не е посочена основата, върху която са начислени промилите за ТБО.

Излага подробни съображения за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, като поддържа, че органът по приходите е приложил чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, без да изложи мотиви за липса на основания за определяне на таксата съобразно количеството на битовите отпадъци. В конкретния случай задълженото лице е извършило всички необходими действия за определяне на таксата съобразно действително генерирания отпадък, като е подало декларация до общината и е предвидило индивидуален контейнер за имота. Позовава се на решение на Административен съд – Сливен, с което е отменен акт за установяване на задължение за ТБО за предходни периоди по отношение на същите имоти.

Искането е за отмяна на решението изцяло. Претендира разноски.

Ответникът – началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. З. не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Сливен е бил акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който на „Перла“ АД, в ликвидация, са определени задължения по ЗМДТ за периода от 03.07.2020 г. до 31.12.2020 г. както следва: за данък върху недвижимите имоти в размер на 4 186.48 лева и 11.63 лева лихви, за данък върху превозните средства в размер на 189.35 лева и лихви от 0.53 лева и за такса за битови отпадъци в размер на 10 466.17 лева и лихви от 29.07 лева.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ. Установил, че актът е издаден служебно, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, в хипотезата, когато задълженията за местни данъци и такса за битови отпадъци не са платени в предвидения от закона срок. От събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод за съответствието му с материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил, че по силата на нотариален акт вписан под № 160, том IX, дело № 1884/2001 г. „Перла“ АД е собственик на земя, съставляваща УПИ в строителните граници на населеното място с площ от 53 022 кв. м. и производствени сгради с обща застроена площ 16 303 кв. м. с местонахождение в гр. Н. З. кв. Индустриален. Недвижимите имоти са декларирани от дружеството на основание чл. 14 ЗМДТ с декларация вх. № 1574/23.10.2015 г. и са ползвани със стопанска цел.

С оспорения акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК данъкът върху недвижимите имоти за второто шестмесечие на 2020 г. е определен в размер на половината от 8 372.95 лева върху облагаема основа от 2 790 979.16 лева, определена според по-високата от данъчната оценка и отчетната стойност на всеки от имотите (земя и сгради) при ставка от 3.00 промила или в размер на 4 186.48 лева и съответните лихви. Таксата за битови отпадъци за втората половина на 2020 г. е определена в размер на 10 466.17 лева като една втора от 20 932.34 лева, включваща такса за услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци и чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на ТБО е определен с решение № 1049/20.12.2013 г. на общински съвет – Н. З. като за процесния период на 2020 г. за нежилищните имоти на юридически лица е 7.5 промила за посочените услуги.

Със заповед № РД-12-787/18.10.2019 г. на кмета на община Н. З. е определен вида, границите на районите и честотата на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ на територията на общината, включително за гр. Н. З. За изпълнението на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са представени договор № 181/11.05.2020 г. и констативни протоколи за ежемесечно почистване.

По делото е представена декларация от дружеството по чл. 62 и чл. 67 ЗМДТ, в която е заявено, че за сметосъбиране и сметоизвозване в процесния имот през 2020 г. ще се използва 1 брой контейнер (4 куб. м.). Декларацията е с изх. № 72/25.10.2019 г. на дружеството и вх. № 26-53-553/31.10.2019 г. В отговор на декларацията е изпратено писмо изх. № ПР-05-26-00-553 от 05.11.2019 г., в което е уведомено, че ТБО ще бъде изчислена върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота.

Данък върху превозните средства за втората половина на 2020 г. е определен в общ размер на 189.35 лева и съответните лихви за декларирани четири моторни превозни средства – товарен автомобил Мерседес 1317, с рег. № [рег. номер], лек автомобил Д. Н. с рег. № [рег. номер], лек автомобил БМВ 316И с рег. № [рег. номер] и товарен автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството.

При така установените факти, по материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че се касае за нежилищен имот, в строителните граници на гр. Н. З. който на основание чл. 10, ал.1 ЗМДТ е облагаем с данък върху недвижимите имоти (ДНИ). „Перла“ АД в качеството си на собственик на имота за процесния период е задължено лице за данъка и не е изпълнило задължението си за заплащането му в предвидения от закона срок. Основата за облагане е определена съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ – върху данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятието, която е по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка по приложение № 2. Размерът на данъка съответства на нормативно установените стойности в Наредбата за определяне размера на местните данъци на община Н. З.

По отношение на таксата за битови отпадъци (ТБО) съдът е посочил, че е дължима, ако съответната услуга по чл. 62 ЗМДТ се предоставя в района, в който се намира недвижимия имот, посочен в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В оспорения акт е установен размер на таксата и за трите компонента услугите по чл. 62 ЗМДТ.

По отношение основата за определяне на таксата, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 67, ал. 6 ЗМДТ, според която общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ, в наредбата по чл. 9 от закона. Според представеното решение № 1049/20.12.2013 г. на Общински съвет - Н. З. за приемане на план – сметка за разходите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2014 г. размерът на таксата за нежилищни имоти е 4 промила за услугата по събиране на отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации за обезвреждането им; 2 промила за услугата проучване, проектиране, поддържане експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други съоръжения да обезвреждане на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60и и чл. 64 от ЗУО и 1.50 промила – за услугата по почистване на териториите за обществено ползване – общо 7.5 промила. Според съда депозираната от дружеството декларация, че ще осъществява сметосъбиране в 1 брой контейнер е без правно значение, тъй като начинът на определяне на таксата е определен в решението на общинския съвет, което е влязъл в сила административен акт по чл. 67, ал. 5 ЗМДТ. В този административен акт са обосновани обективни обстоятелства възпрепятстващи прилагането на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ и не е предвидена възможност чрез декларация да се избира друга основа за изчисляване на ТБО, поради което законосъобразно органът по приходите е определил задължението върху основата, определена в решението на общински съвет Н. З.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено извършването на всички видове дейности, посочени в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, за което законосъобразно е събрана таксата.

По отношение на данъка върху превозните средства, съдът е приел, че е установен в съответствие с нормата на чл. 55 ЗМДТ, в тежест на дружеството като собственик на моторните превозни средства, при съобразяване с мощността на двигателя, годината на производство на съответния автомобил и определените от общинския съвет екологични норми.

С тези мотиви съдът е потвърдил оспорения акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК изцяло.

Решението е частично неправилно.

Оплакванията в касационната жалба са относно законосъобразността на определеното задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) и по-конкретно по отношение на приложената от органа по приходите основа за определяне на таксата. Основателни са доводите, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

По силата на 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Р. Б. през 2021 г. Поради това за процесния период на 2020 г. е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г., съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ също е неприложимо за 2020 г., тъй като на основание 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ бр.101/2013 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ бр.101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Р. Б. през 2021 г. От така действащата нормативна уредба, следва, че определянето на таксата за битови отпадъци за 2020 г. върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ се извършва само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал.1 ЗМДТ.

В конкретния случай при издаването на оспорения АУЗ по чл.107, ал. 3 ДОПК таксата е определена пропорционално върху основа, определена от общинския съвет за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ с решение № 1049 по протокол № 35/20.12.2013 г. на Общински съвет Н. З. - пропорционално върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищния имот на юридическото лице. Решението е приложимо на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ (в редакцията за 2020 г.), тъй като няма данни до края на 2019 г. общинският съвет да е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2020 г.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви за приложимост единствено на основата, предвидена в решението на общинския съвет са в противоречие с чл. 67, ал.1 ЗМДТ. Регламентираният в чл. 67, ал.1 и 2 ЗМДТ начин на определяне на таксата битови отпадъци предвижда последователност, която е задължителна за органа по приходите. В този смисъл е решение № 3987/19.03.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 14206/2018 г. и цитираната в него съдебна практика на ВАС по адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 и др. Съгласно чл. 170, ал.1 АПК тежестта за установяване предпоставките за приложение на основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е на общинската администрация. В случая нито в общия административен акт на общинския съвет, нито в оспорения индивидуален административен акт се съдържат данни за причините, поради които размерът на ТБО за процесния период не може да се определи според количеството генерирани отпадъци съгласно чл. 67, ал.1 ЗМДТ. Основателни са доводите в касационната жалба и тези на участващия в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура, че в оспорения административен акт липсват мотиви за причините, поради които е изключена възможността за определяне на таксата според количеството отпадъци за процесните недвижими имоти с оглед подадената от дружеството декларация за сметосъбиране и сметоизвозване в 1 брой контейнер от 4 куб. м. От писмо изх. № ПР-05-26-00-553/05.11.2019 г. на кмета на община Н. З. е установено, че за разлика от предходни години, за 2020 г. декларацията на "Перла" АД, в ликвидация е надлежно подадена.

При тези обстоятелства в нарушение на чл. 67, ал.1 ЗМДТ първоинстанционният съд е потвърдил АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК в частта, в която е определен ТБО за услугата по сметосъбиране и извозване на отпадъци чл. 62 ЗМДТ.

По отношение на основата за определяне на таксата по останалите компоненти на чл. 62 ЗМДТ съдът не е извършил дължимата проверка по чл. 168, ал.1 АПК относно изчисленията на данъчната оценка на процесните имоти /земя и сгради/, която е съпоставяна с отчетната им стойност и е послужила за определяне размера на таксата. В мотивите на акта за земята, както и за всяка от сградите, представляващи самостоятелен обект на облагане е, посочено, че данъчната оценка е към 2021 година – период, който не е релевантен за процесния период на м.07 – м.12.2020 г. От друга страна – от приложените в преписката доказателства за изчисляване на таксата за битови отпадъци (извлечение от партидата на имотите от 12.11.2020 г. – л. 130 и л. 145) е видно, че посочените в акта суми, представляват прогнозни данъчни оценки за имотите, за прогнозна година от 01.01.2020 г. При тези факти следва да се приеме, че не е доказано изчисленията да съответстват на изискванията за определяне на данъчна оценка съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ и съответствието на основата за облагане с ТБО, посочена в решение № 1049/20.12.2013 на Общинския съвет – Н. З. При административното обжалване на акта, началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. З. е приел, че основата за облагане и размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са изчислени автоматично от софтуерен продукт. В тази връзка следва да се посочи, че използването на софтуер за автоматично изчисление на основата и размера на местните данъци и такси не освобождава органа по приходите от задължението му да излага мотиви в актовете за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК, които да позволяват преценката за съответствието на посочените в акта размери на задълженията с материалния закон.

Констатираните нарушения при изчисляването на данъчната оценка на процесните имоти, опорочават и определената в оспорения акт основа за облагане с ДНИ по чл. 21, ал.1 ЗМДТ.

По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци, по делото не са налице доказателства, че община Н. З. разполага или ползва такива депа или съоръжения. Това обстоятелство не е обявено от съда за ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 155 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. Поради това и по аргумент от чл. 71, т.3 ЗМДТ, в приложимата по време редакция, неправилно съдът е приел, че предоставянето на този вид услуга е доказано.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Перла" АД, в ликвидация, срещу установените с оспорения акт задължения за ТБО в размер на 10 466.17 лева и лихви от 29.07 лева и ДНИ в размер 4 186.48 лева и лихви от 11.63 лева, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта в тази част.

Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу данък ППС в размер на 189.55 лева и лихви от 0.53 лева е правилно постановено. По отношение на задълженията за този вид местен данък, установени с оспорения акт в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Доколкото първоинстанционното решение се обжалва, изцяло е дължима проверката по чл. 218, ал. 1 АПК. По делото не е спорно, че дружеството е собственик на посочените в акта ППС, както и параметрите относно година на производство, обем на двигателя и екологична категория, въз основа на които е изчислен данъка по чл. 55 ЗМДТ. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски се дължат на касационния жалбоподател съобразно материалния интерес за който се отменя решението и спорът се решава по същество. Дружеството е направило разходи за държавни такси за обжалване пред двете съдебни инстанции в общ размер 169.6 лева, от които следва да му се присъдят 166.90 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 180/21.09.2021 г. на Административен съд–Сливен, постановено по адм. дело № 125/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Перла" АД, в ликвидация, [ЕИК] срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1127-1/12.11.2020 г. издаден от старши инспектор орган по приходите при община Н. З. относно определените задължения за данък върху недвижимите имоти в размер 4 186.48 лева и лихви от 11.63 лева и такса за битови отпадъци в размер на 10 466.17 лева и лихви от 29.07 лева за периода от 03.07.2020 – 31.12.2020 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1127-1/12.11.2020 г. издаден от старши инспектор орган по приходите при община Н. З. в частта, в която на "Перла" АД, в ликвидация, [ЕИК] са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер 4 186.48 лева и лихви от 11.63 лева и такса за битови отпадъци в размер на 10 466.17 лева и лихви от 29.07 лева за периода от 03.07.2020 – 31.12.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА община Н. З. да заплати на "Перла" АД, в ликвидация, [ЕИК] сумата 166.90 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА