ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126/15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1736 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, чрез пълномощника му юрк. Цв. Р., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 277/19.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 797/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което след частична отмяна (в обжалваната част) на решение № 1132/12.08.2024 г., постановено по т. д. № 2093/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 с-в, са отхвърлени предявените от ЗАД „Армеец“ АД срещу „П. И. А. ЕООД кумулативно обективно съединени регресни искове с дадена от въззивния съд правна класификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23656, 71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗАД „Армеец“ АД, назована „щета № 26018030103033/2018 г.” за настъпил застрахователен риск по договор за имуществено застраховане на т. а. „Ауди Q3“, с рег. [рег. номер на МПС] (пожар в сервиз на „П. И. А. ЕООД), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 16.11.2022 г., до окончателното заплащане, както и за заплащане на сумата от 6150, 75 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 25.04.2020 г. до 16.11.2022 г. Първоинстанцинното решение е влязло в сила в частта, в която осъдителните искове са отхвърлени.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че в процеса на доказване ищецът не е установил по несъмнен начин твърдяното противоправно поведение на служители при ответното търговско дружество, тъй като за тях не е породено нормативно задължение за предприемане на действия по сваляне на акумулаторите на приетите за ремонт автомобили, за да не възникне пожар. В този смисъл, счита, че служители на ответника не са изпълнили законоустановени правни задължения, а именно нормативните изисквания, предписани в Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (чл. 7, ал. 1 и чл. 20, т. 3 от тази наредба).
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. „Процесуално задължен ли е въззивният съд да извърши анализ и цялостна преценка на всички доказателства, законова и подзаконова нормативна уредба при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора?“; 2. „Общата норма „Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите за пожарна безопасност“ императивна ли е, такава установена в обществен интерес?“; 3. „Следва ли въззивният съд при формиране на вътрешно си убеждение по конкретния правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, включително подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-647/01.10.2024г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, Закона за задълженията и договорите (чл. 45-49; чл. 258-269) и Търговския закон (чл. 302)?“; 4. „При субсумирането на фактите към материално правна норма следва ли да се обоснове и съществуващата нормативна уредба?“; 5. „Следва ли бездействието „сваляне на акумулатор от катастрофирал автомобил“ да бъде закрепено в нормативно (договорно) задължение, за да бъде преценено от въззивния съд като опасно бездействие/действие по смисъла на задължението да не се допуска пожар или каквото и да е увреждане на чужда движима вещ, при това от търговец, чиято основна дейност е ремонт на превозни средства?“ и 6. „Свалянето/изключването на акумулатор“ от автомобил извън движение и оставен за ремонт включени ли са в общите изисквания за пожарна безопасност, още повече че бездействието на точно този обезопасителен метод би довело да възникването на пожар, както е в настоящия казус?“ (по тези въпроси се твърди противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, така и с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 104/10.04.2025 г. на ВКС по т. д. 884/2023, I т. о.; решение № 134/02.12.2019 на ВКС по т. д. № 2780/2018 г., I т. о.; решение № 50039/25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2062/2022 г., II гр. о.; решение № 144/22.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2579/2018 г., II т. о. и решение № 55/03.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1245/2013 г., на I т. о.). Касаторът твърди, че правният отговор на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за установено, че през 2018 г. застрахователят-ищец е сключил договор за имуществено застраховане „Каско и злополуки“ за процесното МПС, собственост на „П. Л. БГ“ ЕООД, с време на действие от 12.05.2018 г. до 11.05.2019 г., като в периода на застрахователното покритие е настъпило твърдяното застрахователно събитие – пожар, възникнал на 26.06.2018 г. на територията на сервиза на ответника. Тъй като застрахователят е приел по образуваната при него застрахователна преписка, че ремонтът на обгорелия автомобил е икономически неизгоден, е настъпила „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Определено било обезщетение в размер на 27656, 71 лв., като то било заплатено на 12.12.2018 г. от ЗАД „Армеец“ АД на собственика на застрахования автомобил „П. Л. БГ“ЕООД. На 31.08.2018 г. регистрацията на автомобила била прекратена. С покана до ответника от 03.04.2020 г. застрахователят е поискал „П. И. А. БГ“ ЕООД да му възстанови сумата от 27656, 71 лв., тъй като пожарът е възникнал вследствие на неположена от ответника дължима грижа към автомобила след транспортирането му за ремонт в сервиза, изразяваща се в непредприети действия за обезопасяването му. Апелативният съд е приел за установено правнорелевантното обстоятелство, че пожарът е причинен от късо съединение в двигателния отсек на автомобила, в резултат на увредени при ПТП електрически връзки – този пожар не би възникнал, в случай че са били взети минимално необходимите мерки за обезопасяване (отстраняване на акумулатора). Въззивният съд е счел, че основният правен спор пред него се съсредоточава по въпроса дали пожарът, възникнал в предната част на превозения след претърпяно ПТП автомобил в двора на сервиза, е в резултат на виновно бездействие на служители на ответника - след като са видели, че автомобилът е претърпял ПТП и оставен за ремонт, с деформиран преден капак, е следвало да свалят акумулатора или да откачат неговите полюси.
Въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че причината за пожара е възникнало високо преходно съпротивление в място на разхлабена в резултат на ПТП електрическа връзка на автомобила – пожарът е бил предхождан от димоотделяне, тъй като акумулаторът, компрометиран в резултат на претърпяното ПТП, не е бил свален от автомобила. Изяснил е, че безпротиворечиво съдебната практика приема, че при деликт вредоносното деяние може да се изразява както в действие, така и в бездействие. В правната теория не съществувал спор по въпроса, че едно бездействие може да е само тогава противоправно, когато не се изпълнява договорно или законово задължение за действие. Към момента на възникване на пожара ответното дружество не било в договорно правоотношение нито със застрахователя, нито със собственика на автомобила. Не съществува и законово задължение за извършване на твърдяното действие, тъй като липсвал законов или подзаконов нормативен акт, който да задължавал ответника да предприеме действия по сваляне на акумулаторите на приетите за ремонт автомобили. Вследствие на този правен извод въззивният съд е заключил, че в процеса на доказване не е установена нито противоправност на твърдяното бездействие, нито причинната връзка между бездействието на служителите на сервиза и настъпилата вреда, поради което е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлил предявените регресни искове.
Първият, третият и четвъртият процесуалноправни въпроси от са от значение за установяване на действителните правнорелевантните факти по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени средства и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Тези процесуалноправни въпроси, уточнени от настоящия съдебен състав съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като подведе всички приети за установени правнорелевантни факти под приложимата законова и/или подзаконова материалноправна норма, давайки отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?“, отговоря както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (той е от значение за изхода по настоящото дело, тъй като е обусловил правните съждения на въззивния съд), така и на специалния селективен критерий, уреден в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – следва да се извърши проверка дали този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие както със задължителната и казуалната практика на ВКС, така и със служебно известната на настоящия съдебен състав, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о.; решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.
Вторият, петият и шестият материалноправни въпроси са свързани както с правилното тълкуване и приложение на материалните норми, уредени в закон или подзаконов нормативен акт, така и с необосноваността на въззивното решение, като по тях касационният съд ще даде правен отговор при разглеждане на правния спор по същество – съобразно релевираните в касационната жалба основания за неправилност на обжалваното решение.
Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се разглежда специалното процесуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер общо от 596, 15 лв. – за разглеждане на двата обективно съединени осъдителни искове.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277/19.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 797/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ДАВА 1-седмичен срок на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС на Р. Б. държавна такса в размер от 596, 15 лв., като при неизпълнение на указанието в срока производството по жалбата ще бъде прекратено.
СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на вносния документ делото да се докладва на председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.