запис на заповед

доказателства

нищожност

наследяване

отказ от наследство

обезщетение за имуществени вреди

трудово възнаграждение

доказателствена тежест

РЕШЕНИЕ

№ 273

София, 10.09. 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд

на Република България

, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров

ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева

Мими Фурнаджиева

При участието на секретаря Б.Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. д. № 382 по описа за 2009г., приема следното:

Производството е по чл. 290 и следв. от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Н. А. С. от гр.С. като едноличен търговец под фирма “ВАРОШ-91-Н. С.” С. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 09.ХІІ.2008г. по в. гр. д. № 398/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1222/31.VІІІ.2009г. на основание чл. 280 ал. 1 от ГПК по въпросите: 1. неизпълнени указания по тълкуването и прилагането на нормите относно доказателствената тежест, на чл. 56 от ЗН, какво включва съдържанието на понятието „имущество на длъжника” и значението на вземането по запис на заповед с оглед на това, че същото не представлява част от имуществото на длъжника; 2. необсъждане на всички събрани доказателства, непреценка на доводите и възраженията на ищеца за нищожност на записа на заповед; 3. предвидено ли е в чл. 56 от ЗН условие кредиторът да не може да се удовлетвори от личното имущество на наследника; 4. какво съдържа понятието „имущество на наследника” по смисъла на чл. 56 от ЗН, представляват ли такова реално непритежавани от ответника трудово възнаграждение, стойността на товарния автомобил и вземането по записа на заповед, следва ли да се включи към задължението на ответника обезщетението за забавено плащане от 14.VІІ.2004г. до 14.Х.2008г., щом не е съдебно...