Производството е по чл. 290 ГПК.

По подадената от М. А. Б. касационна жалба срещу решение № 766 от 16.05.2008 г. по гр. д. № 745 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, с което е оставено в сила решение № 92 от 23.10.2007 г. по гр. д. № 3079 от 2006 г. по описа на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е постановено определение № 1053 от 23.09.2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалването е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуално правен въпрос за предмета на спорното право. Отклонение от практиката на ВКС е решението и по релевантният материално правен въпрос за задължението на общинската администрация да предприеме действия за поправяне на сградата, с което да охрани здравето и живота на гражданите.

О. О. “П.” не е взел становище.

Върховна касационна прокуратура взема становище за основателност на жалбата.

Третите лица помагачи И. Н. Х., Е. И. Р., А. Т. Л. – И. и К. А. Ж. не са взели становище по жалбата.

Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК.

Жалбата е основателна и постановеното решение е неправилно поради следното:

М. А. Б. е предявила срещу община “П.” иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за неимуществени вреди, произхождащи от бездействие на администрацията на общината, която Пловдивския окръжен съд е отхвърлил защото е приел, че общината е изпълнила задължението си като е издала административен акт за премахване на опасният архитектурен елемент от сградата.

Въведеното спорно материално право с исковата молба обаче не кореспондира с предмета на решението, независимо, че се опира на фактите, които са посочени в обстоятелствената част на иска и които са безспорни по делото. Безпротиворечиво е установено, че М. Б. работи в ресторант “Х.”, намиращ се в[населено място], [улица], които е в близост до сградата, разположена на [улица]. На 23.09.2006 г. в 8, 50 ч. сутринта, отивайки на работа се спира до сградата на [улица], В този момент от фасадата й падат парчета мазилка, който удрят по главата и раменете ищцата като й причиняват сериозни наранявания и леко мозъчно сътресение. При тази фактическа обстановка ищцата е поискала обезщетение за неимуществени вреди, изброени в четири точки, произлезли от неизпълнение на императивните задължения на общината, установени в чл. 195 и чл. 196, т. 6 от Закона за устройство на територията, т. е. при тази фактическа обстановка е направила искане за обезщетение за това, че общината е проявила бездействие и не е премахнала за сметка на собственика саморазрушаващите се части от сградата,

Въззивният съд е намерил, че след като администрацията е издала акт по чл. 179 ЗУТ, с който е установила необходимостта от санирането на сградата и е дала предписание и срокове е изпълнила своето задължение, поради което липсва бездействие от нейна страна. Въззивният съд не е отговорил на заявеният петитум, че се претендира бездействие и поради липсата на преки действия по премахването на самосрутващите се елементи, каквато възможност е предвидил закона. Намерил е че това са нови юридически факти, които не са въведени с исковата молба, поради което не следва да се отговори на тях, което не е вярно. В исковата молба се претендира обезщетение за неизпълнение на всички задължения по чл. 195 и чл. 196 от Закона за устройство на територията.

Решението не кореспондира изцяло със заявеното спорно право, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново произнасяне от друг съдебен състав на същия съд.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

решение № 766 от 16.05.2008 г. по гр. д. № 745 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав.

ВРЪЩА

делото за повторно разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: