55О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1840

[населено място],02.07.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. № 243 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. В., чрез неговата майка и законен представител В. Г. Н., срещу решение № 193 от 17.11.2023г. по в. гр. дело №510/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено Решение № 194 от 27.06.2023 г. по гр. д. № 779/2022 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която предявеният от кaсатора срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди вследствие от настъпилото на 12.05.2020 г. застрахователно събитие – ПТП между К. В. В., като велосипедист, и Ж. М. К., като водач на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. [рег. номер на МПС] , на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], [населено място], е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, Касаторът счита, че са приложени неправилно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд не е взел предвид релевантните факти, както и че погрешно е направил извод за съпричиняване. Поддържа, че дори да е налице принос, то неговият принос спрямо този на водача е значително по-малък от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 1/5 (20%), а не на Ѕ (50%). Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и тези за отмяна на решението като неправилно и необосновано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от състоялото се на 12.05.2020г. ПТП възлиза на 30 000 лв., като дължимото обезщетение е намалено с 50 % поради прието съпричиняване от пострадалото лице на вредоносния резултат. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия – 9 години, вида на претърпените от него телесни увреждания – счупване на големия пищял на левия крак, дълбоки охлузвания по лицето и лявата ръка, кръвонасядане на клепачите на лявото око; търпените болки и страдания; периода на възстановяване; необходимостта детето да се придвижва с помощни средства в продължение на 3 месеца, търпените битови и социални ограничения, наложената промяна в жизнените активности. Изрично е посочил, че съобразява лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, както и минималната работна заплата в страна към 12.05.2020 г. Съдът е приел, че приносът на пострадалия по чл.51, ал.2 от ЗЗД се изразява в това, че е навлязъл в кръстовището, образувано от [улица]и [улица], [населено място], без да спре на знак Б2 „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не е осигурил предимството на лекия автомобил „Пежо 307“, движещ се по път с предимство, и въпреки че е могъл да види автомобила не е намалил скоростта си на движение (преди произшествието и в момента на удара се е движил с около 10 км./ч.). По отношение на водача К. е счел, че е могла да предотврати ПТП чрез екстремно спиране, предприето в момента, когато пострадалото дете-велосипедист вече е било видимо за нея, като е следвало да се движи с повишено внимание, с оглед вече преминалото първо дете – велосипедист и спазвайки изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 117 от ЗДвП. Констатирал е, че както водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез своевременно спиране, така и велосипедистът е имал същата възможност.

Допускането на касационното обжалване касаторът е обосновал с предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочил, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по следните въпроси: 1. Кои са критериите за правилно приложение на предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат?; 2. Дължи ли въззивният съд произнасяне по въпроса въз основа на кои критерии приема наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия и съответно въз основа на какви критерии обективира съразмерно и точно разпределяне на приноса между деликвента и пострадалия?; 3. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Твърди, че въпросите по т. 1 и 2 са решени в противоречие с практиката на ВС, формирана с Постановление на Пленума на Върховния съд №17/1963г., както и с тази на ВКС, инкорпорирана в Решение № 166 от 01.10.2013г. на ВКС по т. д. № 60/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 169 от 02.10.2013г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 154 от 31.10.2011г. на ВКС по т. д. № 977/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 169/28.02.2012 г., II т. о. и др. По въпроса по т.3 касаторът се позовава на отклонение от разрешението в Решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV Г.О. и Решение № 127/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV Г.О.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в изложението първи и втори въпрос, касаещи предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП. Същите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Изпълнено е и изискването на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото по поставените въпроси е формирана последователна практика на ВКС - както с цитираните от касатора актове, така и със служебно известните на състава решение №16/04.02.2014г. по т. д. №1858/2013г. на ВКС, I т. о., решение №98/24.06.2013г. по т. д. №596/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №165/26.10.2010г. по т. д. №93/2010г. на ВКС, II т. о., решение №153/31.10.2011г. по т. д. №971/2010г. на ВКС, II т. о., решение №252/05.02.2015г. по т. д.№3320/2013г. на ВКС, I т. о., решение №66/01.06.2017г. по т. д. №650/2016г. на ВКС, I т. о. и други, съгласно която принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им, като приносът трябва да е установен конкретно и е обстоятелство в доказателствена тежест на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В решение № 27/22.06.2022г. по т. д. № 239/2021г. на ВКС, I т. о., е изтъкнато, че приносът трябва да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС - решение №15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Третият въпрос е обвързан с доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на изводите на съда относно справедливия размер на дължимото обезщетение. Тези доводи ще бъдат преценени при извършване на касационна проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл.290 от ГПК.

Касационният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193 от 17.11.2023г. по в. гр. дело №510/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 194 от 27.06.2023г. по гр. д. № 779/2022 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която предявеният от К. В. В., чрез неговата майка и законен представител В. Г. Н., срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 12.05.2020г. застрахователно събитие – ПТП между К. В. В., като велосипедист, и Ж. М. К., като водач на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. [рег. номер на МПС] , на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], [населено място], е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните: касатор К. В. В., чрез неговата майка и законен представител В. Г. Н. и ответник по касация „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.