Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на З. Б. Л. - от гр. В. срещу Определение № 178 от 17.ІІ.2010 г. по ч. т.д. 107/ 2010 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 2* от 12. ХІ.2009 г. по ч. гр. д. № 1375/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 13195/4.ІХ.2009 г. по гр. д. № 2699/ 2006 г. на Варненски районен съд, с което е отменено допуснатото обезпечение на иска поради отпадане на причината, поради която е било допуснато - искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Жалбоподателят иска определението като неправилно да се отмени и ВКС да се произнесе по основателността на подадената частна жалба.

Ответникът по частната жалба “Д” ЕАД - гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което потвърдено определението, с което е отменено допуснатото обезпечение на иска поради отпадане на причината, поради която е било допуснато - искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Изложени са съображения, че се касае за определение, за което не е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба в чл. 274 ал. 3 ГПК, в която разпоредба са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Съдът е посочил, че определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т. 2 на текста, тъй като има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Съдът е заключил, че това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне от въззивния съд, е изчерпан редът за обжалване.

Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отменено допуснато обезпечение на иск поради отпадане на причината, поради която е било допуснато - искът е отхвърлен с влязло в сила решение, не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Въззивното определение, с което по жалба съдът се произнася по отмяна на обезпечение по чл. 321 ал. 2 ГПК отм., който закон се прилага, съгласно §2 ал. 4 ПЗР на ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г., тъй като обезпечението е допуснато с определение от 26.V.2006 г. по гр. д. № 2699/ 2006 г. на ВРС. Въззивното определение не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определенията, постановени в производството по обезпечение, включително и определението по чл. 321 ГПК отм. за отмяна на обезпечение, както е прието и в обжалваното определение, имат несамостоятелен, привременен характер - имат действие до приключване на исковото производство. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е отменено допуснато обезпечение. Съгласно чл. 315 ал. 1 ГПК отм. определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и съгласно т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за отмяна на допуснато обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.

Затова правилно със сега обжалваното определение ВКС, тричленен състав, е оставил без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за отмяна на допуснато обезпечение. З. В. касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 178 от 17.ІІ.2010 г. по ч. т.д. 107/ 2010 г. на ВКС, ТК, І отд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: