№ 2983
гр. София,13.06.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 217/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Шуменски университет (ШУ) „Е. К. П. с ЕИК[ЕИК] с адрес [населено място], ул. „Университетска“ № 115 чрез ректора и упълномощения адвокат З. – С. против решение № 228 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 34/2023 г. на Окръжен съд – Шумен.
Ответникът по жалба П. Б. Д. – лично и чрез адв. И. в подадения писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за нейната неоснователност (без да ангажира такова по наличието на основания за допускане на касационен контрол) и претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 968/23.12.2022 г. по гр. д. № 1989/2022 г. на Районен съд – Шумен са уважени предявените от П. Б. Д. срещу Шуменски университет „Е. К. П. искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на ответния университет, извършено на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО); ищецът е възстановен на предишната му работа – „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки при ШУ и в полза на ищеца е присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 19.07.2022 г. - 04.11.2022 г. в размер на 8 182.14 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното му изплащане като са присъдени разноски и дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, а видно и от представеното допълнително споразумение № РД-12-089/21.06.2021 г., че ищецът е заемал длъжността „ръководител катедра, професор, висше училище“ в катедра „Инженерна логистика“ във Факултет по технически науки на ШУ като трудовото му правоотношение било безсрочно. Със заповед № РД-12-228/18.07.2022 г. на ректора на учебното заведение ищецът е освободен от заеманата академична длъжност „професор“ в област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.13 Общо инженерство (Инженерна логистика) в ШУ, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ и трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 19.07.2022 г., на основание чл. 35, ал. 4 ЗРАСРБ и чл. 35, ал. 2 ЗВО. Посочено е, че фактическото основание за издаване на процесната заповед е установеното от Комисията по академична етика (КАЕ) към министъра на образованието и науката плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в приключила процедура по конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13 Общо инженерство за нуждите на Факултета по технически науки към ШУ, допуснато (осъществено) от ищеца (понастоящем професор). Това обстоятелство е станало достояние на работодателя с изпратеното му писмо вх. № РД-08-374/17.06.2022 г. от министъра на образованието и науката. Инстанцията по същество е обсъдила подробно данните, събрани в хода на производството по установяване на плагиатството (инициирано по заявление вх. 94-5102/05.11.2020 г. от доцент Х. Х. до министъра на образованието и науката, в което са изложени твърдения за извършено плагиатство от страна на П. Д., изразяващо се в публикация през 2017 г. с посочен автор - ищеца, а същата публикация била осъществена през 2014 г. съвместно от Х. и Д.; определяне на състава на комисия за проверка допустимостта на сигнала, както и конституиране на Комисия по академична етика (КАЕ), на която е възложено извършването на проверка по същество на сигнала, който е счетен за допустим; протокол № 67/12.04.2022 г. на КАЕ, съгласно който двама от арбитрите приели, че е осъществено, а един - че не е осъществено плагиатство, като с оглед наличието на становище на двама от арбитрите, че спорът следва да се реши по реда на ЗАПСП е определен четвърти арбитър, който в изготвеното от него становище приема, че е налице плагиатство; доклад от КАЕ вх. № 18-283/23.05.2022 г., в който са обобщени данните по случая във връзка с подадения сигнал и е заключено, че се касае за последващо еднолично възпроизводство на текст на публикация „с неделимо съавторство без съответно цитиране, което несъмнено се преценява като плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Същото е допуснато/осъществено от ищеца в процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“). За така изготвения доклад и констатациите по него министъра на образованието и науката уведомил ректора на ответния университет, вкл. и за предприемане на последващи действия по чл. 58, ал. 1, т. 4 и 5 ЗВО и чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ.
При горните факти (вкл. и при съобразяване на резултата от съдебното оспорване на заповедите на министъра на образованието и науката за възлагане на проверката по подадения сигнал и удължаването на срока й, които са приети да нямат самостоятелен характер на индивидуални административни актове по чл. 21 АПК) съставът на втората съдебна инстанция е намерил предявения иск за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна за основателен и го е уважил. Посочил е, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание, предвидено в закона - чл. 35, ал. 4 ЗРАСРБ и чл. 35, ал. 2 ЗВО, с оглед освобождаването му от заеманата академична длъжност „професор“, на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО вр. чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. Развил е съображения, че фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО за освобождаване от длъжност със заповед на ректора на висшето учебно заведение включва няколко елемента: освобождаваното лице да е член на академичния състав; да е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове (чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ); да е издадена заповед от компетентния орган - ректора на висшето училище за освобождаване в резултат на отнемане на придобитата научна степен. От тях за установени по делото са намерени първия и третия елемент. Наличието на втория елемент е отречено с аргументи, че под „установен ред“ следва да се разбира предвиден ред за установяване на плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов нормативен акт за висшето училище - Правилник за устройство и дейността, като в обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК - постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 173, ал. 1 НК. Прието е, че производството по установяване на плагиатство по ЗРАСРБ, вкл. и при подадени сигнали за такова по приключили процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон - § 4в от ДР на ЗРАСРБ, приключва с издаване на акт от министъра на образованието и науката по реда на чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, данни за какъвто по делото няма. Така е обоснована тезата, че въпросното контролно производство не е приключило и не е установено по предвидения в закона ред, че в процедурата за заемане на академичната длъжност „доцент“ ищецът е допуснал, респ. осъществил плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ като предпоставка за правомерното му уволнение. Посочил е също, че в случая не може да намери приложение нормата на чл. 17 ГПК за инцидентен контрол по валидността на административните актове от страна на гражданския съд, доколкото няма издаден административен акт с белезите по чл. 21 АПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които счита да са обусловили изхода по делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените въпроси (уточнени и конкретизирани от ВКС, съгласно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) са следните:
1.„Какви са предпоставките от фактическия състав на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ, респ. чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО за освобождаване на лица от академична длъжност и членове на академичния състав на висшето училище при плагиатство?“
2. „Заповедта по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ на министъра на образованието и науката необходим елемент ли е от производството по § 4в от ДР на същия закон, касаещо проверки на сигнали за плагиатство по приключили процедури за придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности?“
По първия въпрос не може да се допусне касационен контрол. Макар да осъществява общо основание, предвид решаващите мотиви на въззивния съд да приеме, че процесното уволнение е незаконосъобразно и да го отмени, питането не реализира специалната предпоставка на соченото селективно основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, защото въззивното решение по повдигнатия въпрос е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 426 от 07.07.2015 г. по гр. д. № 122/2014 г. на ВКС, IV г. о. Там е прието, че вторият елемент от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО (респ. по чл. 35, ал.1, т. 1 ЗРАСРБ) е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Под установен ред следва да се разбира предвиден ред за установяване на плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов нормативен акт за Висшето училище – Правилник за устройство и дейността. В обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК – постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 173, ал. 1 НК. При липса на специално предвиден ред за установяване на плагиатство в законов или подзаконов нормативен акт, съответно във вътрешен нормативен акт на висшето училище следва да се приложи ред, който не е по-неблагоприятен от този за заемане на съответната академична длъжност – в случая „доцент”. С оглед на този принцип под установен ред следва да се разбира действията на съответните органи на висшето учебно заведение в рамките на тяхната компетентност, обективирани в съответни актове по установяване на деянието „плагиатство”. В обжалваното решение съдът е дал идентичен отговор на релевантния въпрос и възприетите от него разрешения са в съгласие с тези по цитираната съдебна практика на ВКС. Предвид нейното наличие и съобразяването й от въззивния съд при постановяване на решението приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изключено.
Обжалването обаче следва да бъде допуснато по второто питане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. То удовлетворява както общата, така и допълнителната предпоставка за селектиране на касационната жалба – обусловило е решаващата воля на съда по обжалваното решение, тъй като е отречено наличието на доказано по установения ред плагиатство по причина на неиздадена заповед на министъра на образованието и науката по чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ, с която да се финализира проверката по приключилата процедура за придобиване на научна степен „доцент“ от ищеца, започнала по повод на подаден сигнал за плагиатство. Налице е и допълнителното основание, доколкото на настоящия състав не е известна съдебна практика на ВКС, дала разрешение на повдигнатия правен въпрос.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІII г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 10.10.2023 г. по гр. д. № 34/2023 г. на Окръжен съд – Шумен.
УКАЗВА на жалбоподателя - Шуменски университет „Е. К. П. да внесе държавна такса в размер на сумата от 223. 64 (двеста двадесет и три лв. и 64 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а образуваното по нея производство пред касационния съд прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.