2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3241

София 25.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. №1952/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. И. и Б. Е. Х. – П., двете със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А. К., срещу определение №116/20.03.2024 г. по ч. гр. д. №143/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №11968/11.10.2023 г. по гр. дело № 4676/2023 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е изпратено на ОС – София по подсъдност. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос приложима ли е специалната подсъдност по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ към производства, в които искът не е предявен срещу съответния съд, на който делото е подсъдно, а е правоприемник на друг съд, който е закрит със закон.

Въззивният съд е приел, че предявените искове се основават на ЗОДОВ – чл. 2в, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 8, като приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от закона, регламентираща задължението на съда, който е ответник по иска и пред който същият е предявен, да изпрати делото на най - близкия родово компетентен административен, районен...