ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239

София, 26.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

ч. т. дело № 201/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “О” АД - гр. С. срещу Определение № 1* от 28. ХІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 12 575/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13. Х.2009 г. по гр. д. № 40 928/ 2009 г. на СРС, 27 с., с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Н. С. за главница 44782.45 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно - съдът е приел, че заявителят не е изложил обстоятелствата, на които основава вземането си, въпреки че то е индивидуализирано в т. 9 и т. 12 на заявлението, съдът не е взел предвид и всички доказателства, приложени към заявлението - документа по чл. 417 ал. 2 ГПК, вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ и договора за предоставяне за кредит за ремонт и строителство. Жалбоподателят обосновава, че с оглед уговорената в чл. 16 ал. 1 от Договора предсрочна изискуемост на кредита, която настъпва при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска, без да е необходимо уведомление от Банката до кредитополучателя затова, цялата неизплатена главница става изискуемо вземане, като в извлечението от счетоводните книги е цитиран Договорът за кредит по размер на кредита и отчетено задължение на кредитополучателя. Жалбоподателят излага и съображения, че съдът неправилно е приел, че...