Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по облигационния спор, чието разрешаване е било предмет на решение № 9//13.ІІ.12014 г. на Бургаския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 392/2013 г. С него са били отхвърлени кумулативно съединените два осъдителни иска на ямболското [фирма] и сливенското [фирма], предявени съвместно срещу ответната [община] /с правно основание по чл. 258, във вр. чл. 266 ЗЗД и съответно с правно основание по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД/, за разликата над присъдената от първостепенния съд сума от 224 214.11 лв. и до пълния предявения размер на претенцията от 448 428.22 лв. и, съответно - за разликата над присъдената от първата инстанция мораторна лихва от 3 275 лв. и до пълния предявен размер на тази претенция от 6 550 лв.

Съвместната касационна жалба с вх. № 1595 от 27.ІІ.2014 г. на ищците [фирма]-гр. Я. и [фирма]-гр. С., подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, е против онази част от въззивното решение, с която исковете им претенции са били отхвърлени. Оплакванията на тези двама касатори са както за частична недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендират отменяване на въззивното решение в обжалваната му част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите им претенции да бъдат уважени в пълнен размер.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК двамата касатори-ищци обосновават приложно поле на касационното обжалване освен с частичния порок на постановеното от Бургаския апелативен съд решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с отхвърлителната част от решението си този въззивен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения:/ по следните материално и процесуалноправни въпроси:

1./ „Допустимо ли е съдът да намали уговорената неустойка на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД по своя инициатива, без това да е поискано от която и да било от страните и какъв е характерът на разпоредбата на чл. 92, ал. 3 ЗЗД – императивен или диспозитивен?”;

2./ „Допустимо ли е съдът да формира вътрешното си убеждение на база твърдения, за които е настъпила процесуална преклузия?”

3./ „Следва ли съдът да намали размерът на неустойката, когато по делото липсват каквито и да било доказателства за претърпените вреди от претендиращия неустойката и следва ли това намаляване да стане с оглед съотношението на размера на неустойката с действително претърпените вреди?”;

4./ „Приложима ли е разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД в случай на забава от страна на претендиращия неустойката?”

Съответно касационната жалба с вх. № 2076/12.ІІІV2014 г. на ответната по исковете [община] е подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Я. срещу осъдителната част на същото въззивно решение и в нея се развива оплакване, че решаващите правни изводи на Бургаския апелативен съд са в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното касиране на въззивното решение постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите претенции на двамата търговци да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждането на всички направени от този касатор разноски по делото.

В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК общината касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 129/9.VІІ.2010 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 977/09 г., по следните два материално - и процесуалноправни въпроса:

1./ „Приложима ли е разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД при договори, сключени между община, от една страна, и търговско дружество, от друга, въз основа на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка и би ли могъл съдът, при установена забава на изпълнителя, да намали размера на неустойката на това основание?”;

2./ „Следва ли въззивният съд да изложи в мотивите си какви са конкретните причини за намаляване на неустойката до определен размер и когато това намаляване става при хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, с какви действия кредиторът е допринесъл за забавата в изпълнението и до каква точно забава във времето?”

Общината касатор не навежда каквито и да било доводи в изложението си към жалбата за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 290, ал. 1 ГПК, нито се позовава в тази насока на влезли в сила съдебни решения, но поддържа, че формулираните от нея 2 правни въпроса се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже спорът бил относно изпълнението на договор за обществена поръчка.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответните по тази касационна жалба писмено са възразили както по допустимостта на касационно обжалване в атакуваната от община осъдителна част на постановеното от Бургаския апелативен съд решение, така и по основателността на оплакването за неправилност на същото на основание чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, претендирайки за оставянето на тази жалба без уважение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежна страни във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, както касационната жалба на ищците [фирма]-гр. Я. и [фирма]-гр. С. срещу отхвърлителната част на въззивното решение, така и касационната жалба на ответната [община] – съответно срещу осъдителната част на същото решение, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Налице са съвпадащи правни въпроси от значение за изхода на делото, формулирани в изложенията на всяка от двете страни по спора /1 и 3 от изложението на касаторите ищци с останалите два в изложението на ответната по касация община/, поради което не се налага селектирането на жалбите им да се извършва отделно.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Ако съществува вероятност атакуваното въззивно решение да е недопустимо /или нищожно/ ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта /респ. за валидността/ ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

В процесния случай касаторите търговци изрично са навели довод за недопустимост /”частична”/ на постановеното от Бургаския апелативен съд решение: доколкото същото съдържа произнасяне ex officio по чл. 92, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, имащо за резултат частична отмяна на първоинстанционното решение и намаляване наполовина на присъдените в полза на касаторите ищци суми на основанията по чл. 258-във вр. чл. 266 ЗЗД и, съответно – по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 110/15.ХІ.2011 г. на състав от І-во т. о. на ВКС по т. д. № 879/2010 г., нарушаването на принципа, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК - посредством произнасяне „извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита”, засяга именно допустимостта на постановеното по този спор решение. Ето защо се налага извод за съществуваща в процесния случай вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт - и то както в неговата отхвърлителна, така и в неговата осъдителна част, което обуславя допускането му до касационен контрол.

При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК всяка от страните по спора ще следва да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса - на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 13.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 392/2013 г., КАКТО В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА, така и в неговата ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.

У К А З В А на касаторите [фирма]-гр. Я. и [фирма]-гр. С. - ЧРЕЗ техния общ процесуален представител по пълномощие от САК - адв. Л. Н. В., с кантора в [населено място], [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението за това да представят в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена от тях по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер ОБЩО на 4549.78 лв. (четири хиляди петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

У К А З В А на касатора [община] – ЧРЕЗ нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Я. - адв. Г. Д. с кантора в [населено място], [улица], че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК то получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 4 549.78 лв. (четири хиляди петстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на така определените допълнителни държавни такси, дължими от страните по спора на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1724 по описа за 2014 г.