О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

София 31.07.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров търг. д. № 464/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на З. П. К., чрез процесуалния й представител адв. Н. Г., против определение № 24221 от 27.11.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 14220/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12657/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената от З. П. К. молба по чл. 56 ЗС.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е върнал като недопустима исковата молба и не е отчел факта, че след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Жалбоподателят сочи, че съдът има служебно задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Счита, че принудителното удържане на сумата от 1 386 лева е неоснователно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с ТР № 4 на ОСГНК на ВКС. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се следните правни...