О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3173

София, 21.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3590 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Н. П., чрез адвокат П. Б. Б., срещу решение № 77 от 12.04.2023 г. по в. гр. д.№ 331/2022 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 51 от 18.02.2022 г. по гр. д.№ 692/2021 г. на Районен съд-Козлодуй, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. П. срещу И. М. И., по реда на чл. 124, ал.1 ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на 1/8 идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], [община]: 1/. ливада с площ от 12000 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В, местност “Д.”; 2/. ливада с площ от 2699 кв. м, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В., местност “Г.”; 3/. нива с площ от 116206 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В., местност “Д.”; 4/. нива с площ от 31719 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В., местност “З.”; 5/. нива с площ от 22021 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В., местност “Г.”; 6/. нива с площ от 7595 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], общ. Х., обл. В., местност “П.”. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 и точка 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата И. М. И., чрез адвокат Л. М., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че процесните земеделски земи са били възстановени по ЗСПЗЗ, с влезли в сила решения и скици към тях, на наследниците на Н. Т. Н., починал на 13. 08. 1983 г.

След смъртта си Н. Т. Н. е оставил за свои законни наследници четирите си деца: а/. дъщеря К. Н. С., починала на 22.01.1991 г., и оставила за наследник сина си Н. А. П., починал на 31. 12. 2017 г. и оставил за наследници съпругата си Г. Т. П. и децата си М. Н. А., Т. Н. П., И. Н. П. (ищца) , както и сина си М. А. П., починал на 06. 01. 20006 г. и оставил за наследници дъщеря си И. М. И. (ответница); б/. дъщеря С. Н. П., починала на 10. 12. 1996 г. и оставила за наследник сина си П. Г. П., починал на 31. 10. 2016 г. и оставил за наследник децата си Ц. П. П., Г. П. П., А. П. П., както и сина си А. Г. П., починал на 05. 05. 2007 г. и оставил за наследници съпруга В. А. П. и деца В. А. П. и С. А. П.; в/. син М. Н. Т., починал 1989 г. и оставил за наследник сина си В. М. Н., починал 2008 г. и оставил за наследници съпруга К. П. Н. и син М. В. Н.; г/. син А. Н. Т., починал 2004 г. и оставил за наследници децата си С. А. С. и М. А. Т..

С нотариален акт за покупко-продажба № 85/2019 г. всички наследници на Н. Т. Н., с изключение на ответницата И. М. И., прехвърлили притежаваните от тях общо 7/8 идеални чести от процесните имоти на Г. К. Г..

С решение № 260155 от 20. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 56/2021 г. на РС – Козлодуй е допуснато извършване на съдебна делба на процесните земеделски имоти между И. М. И. и Г. К. Г., при дялове:12/96 (1/8) ид. ч. за И. М. И. и 84/96 (7/8) идеални части за Г. К. Г..

Г. К. Г. е бил арендатор на процесните имоти, на основание договор за аренда на земеделски земи от 25. 08. 2008 г., сключен между него и наследниците М. А. Т., С. А. С., М. В. Н. и Г. П. П., като пълномощник на П. Г. П., С. А. П. и В. А. П., като арендодатели, с предмет пет от процесните имоти (с изключение на имота с идентификатор ***), за срок от 01.10.2008 г. до 01.10.2013 г., при годишно арендно плащане в размер 20 лева на декар. С анекс от 28.01.2013 г., сключен между Г. К. Г., като арендатор, и М. В. Н., като арендодател, договорът за аренда на земеделски земи от 25.08.2008г. е изменен в частта за срока и в частта за арендното плащане, като срокът му е продължен от 01.10.2013 г. до 01.10.2018г. и е увеличено годишното арендно плащане до размер на 35 лева на декар.

И. М. И. от 2006 г. живее в Италия и няма адрес на територията на Р. България.

Прието е за установено, въз основа на показанията на свидетелка Г. Т. П., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, че ищцата дълги години пътувала и се занимавала с процесните наследствени земеделски имоти, всяка година „движила нещата“ покрай наследствените земи. Бащата на ответницата М. й казвал, от благодарност, че един ден земите ще останат за ищцата, защото за него никой друг не се грижил. Свидетелката не знае коя нива къде се намира, не е ходила. От 2006 г живее в Италия и едва през 2019 г. ищцата успяла да я издири. През 2019 г. на ответницата били преведени всички арендни вноски, дължими й на основание сключения договор за аренда, наведнъж.

От показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка М. А. Т., леля на страните, преценени по реда на чл. 172 ГПК, е прието за установено, че ответницата живее в Италия повече от 15 години и адресът й там е неизвестен. Същата дори не разбрала веднага за смъртта на баща си. Не е посещавала имотите, не се е грижила за тях. Другите съсобственици години наред искали да продадат земите, но не можели да открият ответницата. Арендаторът, който бил и кмет на селото, също нямал връзка с нея. Ищцата се занимавала с имотите и се грижила за тях като за свои. Първият контакт с ответницата бил осъществен през 2019 г., когато, след издирване, открили телефонния номер на майка й, която я уведомила да дойде в България във връзка с продажбата на земите. Ответницата дошла в България, но заявила, че не желае да продава наследствения си дял от процесните земеделски имоти. Възможно било ответницата да се е връщала в България при майка си, но нямала никакъв контакт с другите съсобственици.

От правна страна е прието, че установителният иск за собственост на 1/8 идеална част, предявен от И. Н. П. срещу И. М. И., основан на придобивна давност, е неоснователен. Не е доказано ищцата да е обективирала спрямо ответницата намерението да свои наследствената й 1/8 идеална част за себе си, да е преобърнала държането на тази идеална част във владение и да е осъществявала владение в посочения от нея период – от 2006 г. до 2018 г. Отдаването на наследствените имоти под аренда и полагането на грижата за същите представляват управителни действия и не обективират намерение за своене на чуждите идеални части от имота. А и ищцата не е участвала при сключване на договора за аренда на земеделски земи от 25.08.2008 г. и анекса към него от 28.01.2013 г.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси:

1. Съгласно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът длъжен ли е да изложи мотиви по всички доводи, възражения и твърдения на страните, да обсъди събраните във връзка тях доказателства, да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти и да отрази в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

2. Следва ли съдът да съобрази вида на процесните имоти – земеделски земи, в условията на съвременните възприятия, при преценката за наличие или липса на елементите на владението, в това число и упражняване на фактическа власт.

3. Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяна на намерението и отблъскване на владението в случаите, при които невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот и дали в тези случаи е налице обективна невъзможност за демонстриране на намерение за своене към собственика на имота.

4. Достатъчно ли е по делото да се установи, че невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот или е необходимо ищецът да доказва и неуспешни лични опити за търсене на невладеещия съсобственик с цел демонстриране на намерение за своене.

Относно първите три въпроса се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, с твърдения за разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС - решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д.№ 980/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 27 от 02.02.2015г. по гр. д.№ 4265/2014г. на ВКС, ІV г. о., решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д.№ 83/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д.№ 5162/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 6 от 22.10.2010 г. по гр. д.№ 2760/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д.№ 1919/2015 г. на ВКС, І г. о., решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр. д.№ 2923/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 51 от 02.06.2016г. по гр. д.№ 68/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. а относно четвъртия въпрос се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението, тъй като действията на въззивния съд не противоречат, а съответстват на указанията по приложението на закона (на чл. 269, 235, 236 ГПК), дадени с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор и в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, както и с уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, в пределите очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, е обсъдил всички правнорелевантни факти и установяващите ги доказателства, както и относимите възражения и доводи на страните. Мотивите към въззивното решение отразяват осъществена решаваща дейност на инстанция по съществото на спора, обективират изводи, касаещи спора от фактическа и от правна страна.

Втория въпрос, относно съдържанието на владелческите действия, като елемент на придобивната давност, също е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Владелческите действия трябва да съдържат всички признаци на владението, като фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, непрекъснато, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Безспорно е, че тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Дали елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание са се осъществили е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай. Оплакванията за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за неупражнявано владение върху 1/8 идеална част от процесния имот от страна на ищцата и за противоречие с разпоредбите на чл. 68, 69 и 79 ЗС на извода на въззивния съд за неосъществявано владение върху имота и непридобиването му по давност от ищцата представляват касационни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, обсъждането на каквито във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Преценка на правилността на въззивното решение би могла да се направи само с решението по чл. 290 ГПК, ако обжалваният акт бъде допуснат до касационен контрол.

Трети и четвърти въпрос от изложението също не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Изключение от посоченото изискване на ТР № 1/2012г. е разгледано в решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I ГО, на което се позовава касаторът. То разглежда един особен случай на придобиване на частите на съсобственик по давност, при който е било обективно невъзможно владеещият съсобственик да демонстрира на невладеещия намерението си да свои целия имот. Това е хипотезата, при която невладеещият съсобственик се намира на неизвестен адрес в чужбина, не проявява интерес към имота, не изразява воля да упражнява правата си в съсобствеността и обективно е невъзможно да му бъде демонстрирано завладяването на идеалната му част. Според решение № 17 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 2923/2016 г. на ВКС, II г. о. състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. Такава не е настоящата хипотеза, поради което обжалваното въззивно решение не противоречи на посочените решения на ВКС, съответно не възниква поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай, макар страните да живеят в различни държави и макар ответницата да не е идвала често в България, по делото са налице данни за обективна възможност да се демонстрира промяната в намерението за своене на притежаваната от ответницата 1/8 идеална част от имота, тъй като се касае за отношения между роднини, които се познават, и които са поддържали връзка по повод процесните имоти.

Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

При този изход на делото, ищцата И. Н. П. следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата И. М. И., сумата 2000 лв. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 12.04.2023 г. по в. гр. д.№ 331/2022 г. на Окръжен съд-Враца.

ОСЪЖДА И. Н. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И. М. И., сумата 2000 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: