Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ю. Т. К. чрез пълномощника му адв. Щ. срещу определение № 387 от 09.02.015 г. по ч. гр. д. № 259/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.11.2014 г. по гр. д. № 7665/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане. Допускането до касационна проверка се иска по разрешените от съда въпроси: 1. съставената от длъжника приходно-разходна разписка от 23.09.2010 г. и подписана от него, като подписа му е нотариално заверен от консула при консулската служба на Р. Б. в Б. представлява ли „публичен документ” по смисъла на чл. 4, т. 3, б. „а” от Регламент № 805/2004 г.

2. може ли да се приеме, че вземането не е безспорно по смисъла на същия регламент, ако е било оспорено от назначения особен представител, който го е оспорил в изпълнение на служебните си задължения;

3. Под формата на трети въпрос се обосновава противоречие на обжалваното определение с определение по въззивно гр. д. № 2764/2013 г. на Софийски апелативен съд, като се поддържа, че при идентичен казус относно правопораждащите факти за вземането, съдът е уважил искането за издаване на удостоверение за европейско изпълнение.

4. Може ли уредените в регламент 44/2001 г. хипотези по прилагането на чл. 621-623 ГПК да се прилагат по аналогия на закона и по аналогия на правото в производството по чл. 619-620 ГПК.

5. при какви условия на българското законодателство едно вземане е безспорно при наличието на влязло в сила съдебно решение на българския съд съгласно Регламент № 804/2004 г. и кога подлежи на изпълнение на територията на друга държава членка на ЕС. +

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд обсъди данните по делото и намери следното:

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждане от 07.11.2014 г. по гр. д. № 7665/2011 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че вземането, присъдено с влязлото в сила решение, постановено по същото дело, не е безспорно по смисъла на чл. 3, т. 11 б. б. а - г. от Регламент ЕО № 804/2004 г. Обосновал се е с това, че вземането е било оспорено от представителя на длъжника, ответник по иска, назначен на основание чл. 47, ал. 1 ГПК.

Законосъобразен е изводът на съда, че представената по делото приходно-разходна разписка от 23.09.2010 г., която е подписана от длъжника, като подписа му е нотариално заверен от консула при консулската служба на Р. Б. в [населено място], Германия не представлява „публичен документ” по смисъла на чл. 4, т. 3, б. „а” от Регламент № 805/2004 г. Този частен писмен документ се ползва с формална доказателствена сила, която създава задължение за съда да смята до доказване на противното, че автор на изявлението, съдържащо се пред подписа, е подписалото го лице. Формалната доказателствена сила не се отнася до съдържанието на волеизявлението, обективирано в документа. Със заверяването на подписа е удостоверено това, че поставеният подпис под документа е на посочено в него лице. Съобразено е и това, че частният документ е съставен преди предявяване на иска, което е направено на 09.06.2011 г.

Поставеният първи въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.

Не може да бъде определен като обща предпоставка за допускане касационна проверка на определението и втория поставен в изложението въпрос. Дали оспорването на иска е направено лично от ответника по него или от назначен от него представител или представител, назначен служебно от съда, релевантно съобразно чл. 3, т. 1, б. б от регламента е наличието на оспорване на вземането, а не дали то изхожда пряко от длъжника по вземането или от негов представител.

Поставените въпрос под № 3 и 4 не са разглеждани от съда и те не са обусловили решаващите му изводи, поради което съгласно възприетото в т. 1 от ТР № 1 по т. д. № 1/2009 г. не съставляват общо основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение по тях.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 09.02.015 г. по ч. гр. д. № 259/2015 г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: