Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответника [фирма][населено място] срещу определение от 16.04.2009 г. по гр. дело № 2483/2008 г. на С. градски съд, в частта, с която е обезсилено решение от 17.04.2008 г. по гр. дело № 17024/2007 г. на С. районен съд. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по жалбата[фирма][населено място] не е изразил становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:

Касационната частна жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд за обезсилване на първоинстанционно решение и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 2483/2008 г. пред С. градски съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца [фирма][населено място] срещу решение от 17.04.2007 г. по гр. дело № 17024/2007 г. на С. районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма][населено място] срещу [фирма][населено място] искове с пр. осн. чл. 76 ЗС за връщане на поземлен имот 000178 с площ от 70. 059 дка в м.”А.” на кв. ”В.” на[населено място] и поземлен имот 000174 с площ от 82.271 дка в м.”К.” на същия квартал.

В хода на делото е подадена писмена молба вх. № 16953/08.04.2009 г. от [фирма][населено място] с искане за спиране производството по делото по общо съгласие на страните осн. чл. 182, ал. 1, б.”а” ГПК отм., като е отразено и изявлението за предстоящо постигане на спогодба по спора. В съдебно заседание, проведено на 08.04.2009 г. ответникът по иска-въззиваем, чрез адв.Т. също е отправил искане за спиране на производството по делото по общо съгласие и е признал наличието на преговори за постигане на спогодба. С определение от същата дата въззивният съд е спрял производството по делото по общо съгласие на страните – чл. 182, ал. 1, б.”а” ГПК отм..

След изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл. 184, ал. 1 ГПК отм. никоя от страните не е поискала възобновяване на производството по делото. С разпореждане от 12.03.2010 г. съдът е указал на страните да представят доказателства за постигната спогодба по спора между тях, което им е било редовно съобщено – на ищеца на 17.03.2010 г., а на ответника-сега жалбоподател на 18.03.2010 г. В указания от съда едномесечен срок страните не са представили писмени доказателства за постигната спогодба между тях относно спора по делото. С молба от 18.03.2010 г. ищецът [фирма][населено място] е заявил искане за прекратяване на производството по делото, тъй като никоя от страните не е поискала възобровяването му.

Правилно с обжалваното определение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 184, ал. 1 от ГПК отм. – в предвидения в текста шестмесечен срок нито една от страните не е поискала възобновяване на спряното по взаимно съгласие производство по делото и поради това е прекратил същото, а постановеното първоинстанционно решение е обезсилил.

Според разпоредбите на чл. 184, ал. 1 ГПК отм., ако в 6-месечен срок от спиране на производството по делото по общо съгласие нито една от страните не поиска възобновяването му съдът прекратява производството по делото и обезсилва решението, което е постановено по правния спор. При липса на искане за възобновяване на производството по делото се предполага, че страните са уредили спора извънсъдебно. В този случай в чл. 184, ал. 2 от ГПК отм. е предвидена възможност освен производството по делото да се прекрати, но и да се заличат с обратна сила всички процесуални действия, извършени по него и се обезсили постановеното от съда съдебно решение, което не е влязло в сила. Правните последици от липса на искане за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните въззивно производство по делото в 6-месечния срок са аналогични на оттегляне на иска.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че хипотезата на чл. 184, ал. 2 от ГПК отм. предвижда обезсилване на решението, но ако такова е постановено от съда, пред който производството по делото спряно. Разпоредбите на чл. 184, ал. 2 ГПК отм. са императивни и тълкуването им налага извода при прекратено производство при условията на ал. 1-ва ако по делото е постановено решение то да се обезсили. Останалите доводи в касационната частна жалба за неправилност на определението в обжалваната част не намират подкрепа в доказателствата, приложени по делото.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че определението на въззивния съд в обжалваната част е законосъобразно и следва да се потвърди.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава

определение

от 16.04.2009 г. по гр. дело № 2483/2008 г. на С. градски съд, в частта, с която е обезсилено решение от 17.04.2008 г. по гр. дело № 17024/2007 г. на С. районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: