В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение

, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ

: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№

373 по описа за

2010

година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 577 ГПК.

Подадена е частна жалба от Л. А. С. лично и като пълномощник на В. А. К. против определение № 271 от 25.08.2010г. на П. окръжен съд по ч. гр. д. № 566/2010г., с което е потвърдено определение № 53 от 27.07.2010г. на съдията по вписванията към С. по вписванията[населено място]. Според жалбоподателите определението е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че не е в компетентността на съдията по вписванията в производство по вписване на нотариален акт да извършва проверка дали е платен местен данък. В нормативните актове, уреждащи вписванията, не съществува законово задължение на съдията по вписванията да извършва такава дейност, освен това в случая съдът се е произнесъл, че е дължим данък в размер на 5 % без да даде отговор на изложените доводи, че издадения нотариален акт е за наследство и давност, както и че следва да се приложи ставка от 2%. По тези съображения се иска отмяна на определението и на отказа на съдията по вписванията. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателките се позовават на произнасянето по материалноправния въпрос за приложението на чл. 44, ал. 3 ЗМДТ при придобиване на имот по наследство и давност, по който въпрос няма съдебна практика....