О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1944
гр. София, 09.07.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА А.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1797/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А. - всички от [населено място], представлявани от пълномощник адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 101 от 13.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 109/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 260003 от 13.02.2023 г. по т. д. № 58/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 55 000 лв. до претендираните 200 000 лв. - по иска на А. М., и за разликите над сумите 45 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. - по исковете на малолетните деца (ищци), претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Ц. А., настъпила на 23.12.2018 г. в резултат на ПТП, причинено виновно и противоправно от И. С. Т. - водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Л. И. АД.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове в пълен размер с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че починалият Л. А. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в степен 50%, тъй като в нарушение на разпоредбите на чл. 106, ал.2 ЗДвП и чл. 71, ал.1 ЗДвП не е носил светлоотразителна жилетка и не е оборудвал каруцата си със светлоотразители отпред и отзад, както и със светещо тяло, излъчващо червена или жълта светлина. Поддържат се и оплаквания, че въззивният съд не е оценил в пълна степен интензитета и степента на претърпените от касаторите болки и страдания и е присъдил обезщетения в занижен размер, който не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е съобразен с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а също и с последователната практика на съдилища при присъждане на обезщетения „при подобни обстоятелства“. В жалбата се излагат и доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се назначи своевременно поискана съдебнопсихологическа експертиза за установяване наличието и степента на получени от малолетните ищци психотравми вследствие загубата на техния баща, като във връзка с оплакването, при условията на евентуалност, се прави искане след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на експертиза.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : „1. Следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат (противоречие с практиката в решение № 171 от 10.10.2013 г. по т. д. № 629/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 7 от 09.06.2022 г. по т. д. № 1047/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.); 2. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни (противоречие с решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.); 3. Какви критерии трябва да изследва решаващият съд при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси (противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.)“. Относно последния въпрос се твърди и противоречие с неотносима към поддържаното основание практика на Апелативен съд - В. Т. (решение № 4 от 12.01.2023 г. по в. т. д. № 273/2022 г. и решение № 10 от 07.02.2023 г. по в. т. д. № 294/2022 г.).
Ответникът по касация ЗК „Л. И. АД - чрез пълномощник адв. Н. М., не заявява становище по касационната жалба, но в срока по чл.287, ал.1 ГПК от него е подадена насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за осъждане на ЗК „Л. И. АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди в размер на разликата над сумата 27 500 лв. до сумата 55 000 лв. - на А. М., и в размер на разликите над сумите 22 500 лв. до сумите 45 000 лв. - на малолетните ищци, ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното плащане. Касаторът - ответник поддържа оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон - чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, на решаващите изводи на въззивния съд, че произшествието е причинено виновно и противоправно от застрахования в ЗК „Л. И. АД водач И. Т. и че починалият Л. А. е допринесъл в степен 50 % за реализиране на произшествието и за проявление на вредоносния резултат. Излага доводи, че произшествието е причинено от друг водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от[Фирма 3] „Б. В. И. Груп“, и че поведението на починалия предполага определяне на принос 75 %, съразмерно на който следва да се намалят полагащите се на ищците обезщетения. В насрещната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и е заявено бланкетно искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите - ищци са депозирали отговор, в който е изразено становище за неоснователност на насрещната жалба и за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната с нея част.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор на касационната жалба от[Фирма 3] „Б. В. И. Груп“ - подпомагаща страна на страната на ответника ЗК „Л. И. АД, в който са изложени съображения за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в оспорваната от ищците част и за неоснователност на касационната жалба.
Подпомагащата страна на ответника ЗК „Л. И. АД - И. С. Т., не е изразил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. П. М. - действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над присъдените на А. М. 55 000 лв. и на децата по 45 000 лв. до претендираните с исковата молба суми в размер на по 200 000 лв., Апелативен съд - В. Т. е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до решаващите изводи, че ищците имат право на справедливи обезщетения за неимуществените вреди, претърпени по повод настъпилата при ПТП на 23.12.2018 г. смърт на Л. А. (лице, с което А. М. е живяла на съпружески начала, съотв. баща на малолетните ищци) в размер на 110 000 лв. - за А. М., и на 90 000 лв. - за всяко от децата, които обезщетения подлежат на намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до размер на сумите 55 000 лв. и 45 000 лв., съразмерно на установения принос на починалия за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат.
Въззивният съд е извел като спорни във въззивното производство справедливите размери на дължимите обезщетения и наличието на принос от страна починалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетенията въззивният съд е изходил от указанията в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. С цел установяване на вредите и на техния интензитет съдът е анализирал свидетелските показания, депозирани в първоинстанционното и във въззивното производство. Според свидетелите, Л. А. и А. М. са живели като семейство и помежду им са съществували отношения на близост и разбирателство; Л. се грижел за А. и за петте си деца, които винаги били добре облечени и нахранени, водел по-големите деца на училище, работел, за да осигури на семейството си всички необходимо; А. М. понесла тежко смъртта на Л. и продължавала да страда по повод на загубата му, променила се, станала тиха и мълчалива; Децата също тъгували за баща си, гледали негови снимки и посещавали с майка си гроба му, мислейки, че там е новият му дом. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че с оглед създадените отношения с починалия (на възраст 26 години към датата на произшествието), продължилото повече от десет години съжителство на съпружески начала с него, лишаването завинаги от неговата обич и подкрепа, шокиращото емоционално сътресение от внезапната му смърт и тежестта на понесените морални болки и страдания, ищцата А. М. има право на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размера, определен от първоинстанционния съд - 110 000 лв. Отчитайки възрастта на починалия и ниската възраст на неговите деца, останали без бащина обич, грижи и подкрепа до края на живота си, въззивният съд е преценил като справедливи и обезщетенията, определени от първоинстанционния съд в полза на всеки един от малолетните ищци - 90 000 лв. В подкрепа на извода, че присъдените от първата инстанция обезщетения удовлетворяват изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на икономическите условия в страната и на размера на минималната работна заплата по време на настъпване на вредите (м. декември 2018 г.), както и на практиката на други съдилища, които по сходни случаи, в зависимост от конкретните факти, са присъждали обезщетения в границата от 50 000 лв. до 120 000 лв. - за неимуществени вреди от смърт на родител, и в границата от 60 000 лв. до 150 000 лв. - за неимуществени вреди от смърт на лице, с което претендиращият обезщетение е живял на съпружески начала.
Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба на ищците срещу изводите на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредите от починалия Л. А. в степен 50 %, пораждащо основание за намаляване на дължимите обезщетения до размер на сумите 55 000 лв., съответно 45 000 лв., съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че преди настъпване на произшествието Л. А. се е движил без светлоотразителна жилетка, управлявайки в тъмната част на денонощието каруца с животинска тяга, която не е била оборудвана с два червени светлоотразителя отзад, както и със светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, а единствено на задния капак е имало хоризонтално поставен червен светлоотразител. След преценка на механизма на произшествието, изяснен чрез заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, въззивният съд е направил извод, че като е управлявал превозно средство с животинска тяга, което не е било оборудвано с допълнителни елементи - два червени свеотлоотразителя отзад и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, Л. А. е нарушил разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗДвП и с поведението си е допринесъл за реализиране на пътния инцидент. Приносът е обяснен с факта, че липсата на светлинна сигнализация е препятствала своевременното възприемане на каруцата като обект на пътя от страна на застрахования в ответното дружество водач на лек автомобил „Ф. П. , който при наличие на насрещно движещ се друг автомобил е ударил каруцата отзад и в резултат на удара е последвала смъртта на А.. Съдът е отбелязал изрично, че доказаното по несъмнен начин нарушение на ЗДвП от пострадалото лице се намира в причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като предприемайки пътуване през тъмната част на денонощието в необезопасено превозно средство, пострадалият се е поставил в състояние на повишен риск, защото каруцата не е била видима от далеч и така са създадени условия за несвоевременното й възприемане от другия участник в движението. Изложил е и съображения, че регламентираното в закона изискване за поставяне на изброените в чл.71 ал.1 ЗдвП допълнителни елементи на превозни средства с животинска тяга при движение през нощта не е самоцелно, а съвсем обосновано е въведено поради причина, че увеличава значително възможността за по - ранното възприемане на превозното средство върху платното за движение. След като е съпоставил поведението на двамата участници в произшествието, въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд, че пострадалият и водачът на автомобила са допринесли в еднаква степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като водачът на автомобила е бил длъжен да съобрази скоростта си с управлението на автомобила на къси светлини, съответно с осветената пред него зона, а пострадалият не е изпълнил задължението си да оборудва управляваното превозно средство с животинска тяга съгласно изискванията на чл.71, ал.1 ЗдвП по начин, че да е видимо за останалите МПС. В зависимост от така извършената преценка въззивният съд е възприел определената от първоинстанционния съд степен на принос на починалия - 50 %, и е формирал самостоятелен извод, че определените по справедливост обезщетения за неимуществени вреди подлежат на намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно на приноса, т. е. с по 1/2 , до размер на сумите 55 000 лв. - за А. М., и по 45 000 лв. - за всяко от децата.
Въззивният съд е разгледал и оплакванията във въззивната жалба на ищците за липса на основание за признаване на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД по причина на други нарушения на ЗДвП от страна на починалия и ги е счел за основателни, но е приел, че обсъждането на тези нарушения от първоинстанционния съд няма значение за крайния резултат от делото с оглед възприетото във въззивното производство разрешение на спора.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и в обжалваната с насрещната въззивна жалба на ответника - застраховател част, с която са уважени исковете по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 27 500 лв. до сумата 55 000 лв. и за разликите над сумите 22 500 лв. до сумите 45 000 лв. За да счете жалбата за неоснователна, въззивният съд е приел, че събраните в хода на делото доказателства не предполагат определяне на обезщетения за неимуществени вреди в по-нисък размер, съответно признаване на принос 75 % от страна на починалия Л. А..
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касаторите - ищци основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - В. Т. въззивно решение.
Първият въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване - дали при наведено възражение за съпричиняване е необходимо да се изследва съществуването на причинна връзка между допуснатото от пострадалия нарушение на ЗДвП и настъпването на вредоносния резултат, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК задължителна и казуална практика на ВС и ВКС. В практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД (на част от която са се позовали касаторите) е възприето разрешението, че изводите на съда за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не могат да почиват на предположения, а трябва да са основани на установени по несъмнен начин действия/бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за настъпването на вредоносното събитие и/или на вредите от него; При извършване на преценка за съпричиняване на произлезли от ПТП вреди съдът следва да вземе предвид не само факта на извършено от пострадалия нарушение на правилата за движение, но и да изследва дали и доколко конкретните нарушения са в причинна връзка с вредоносния резултат. Произнасянето на въззивния съд за наличие на принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не е обусловено единствено от извода за формално нарушение на правилата за движение по чл.71, ал.1 ЗДвП от страна на починалия при произшествието Л. А.. За да приеме наличие на принос в степен 50 %, въззивният съд е преценил, че като не е изпълнил произтичащите от чл.71, ал.1 ЗДвП задължения за обезопасяване със светлини на превозното средство с животинска тяга, управлявано в тъмната част на денонощието, починалият сам се е поставил в състояние на повишен риск като е създал условия за несвоевременното възприемане на превозното средство от другия участник в движението - водачът на лекия автомобил. От мотивите към обжалваното решение е видно, че решаващият извод на въззивния съд за наличие на принос е формиран в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, след като е изследвана и установена причинната връзка между нарушението на правилата за движение по чл.71, ал.1 ЗДвП и настъпването на вредоносния резултат. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги намира за неоснователни, е значим за делото, но по отношение на него също не е изпълнено допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - да е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС, формирана при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил всички доводи и оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба на ищците - сега касатори, в т. ч. и маркираните в т.2 на изложението - за липса на причинна връзка между нарушението на правилата за движение по чл.71, ал.1 ЗДвП и смъртта на Л. А., настъпила в резултат на произшествието, и за необходимост от присъждане на обезщетения в по-висок размер с оглед ниската възраст на малолетните ищци, лишени завинаги от бащина обич и подкрепа. Изводите, до които е достигнал съдът след обсъждане и преценка на поддържаните във въззивната жалба доводи, са намерили отражение в мотивите към обжалваното решение - така, както изисква практиката на ВКС, което изключва необходимостта от допускане на решението до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В съответствие с относимата задължителна практика на ВС и ВКС, както и с цитираната в изложението практика на ВКС, е разрешен и третият формулиран в изложението въпрос относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и значението за размера на обезщетението на нормативно определените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обезщетенията, които въззивният съд е преценил като справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД, са определени след съобразяване на всички общи критерии, указани в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, и на специфичните за разгледания правен спор обстоятелства, изпълващи със съдържание понятието „справедливост“ в конкретния случай. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за съвкупността от обстоятелства, които водят до извод, че за обезщетяване на понесените от ищците вреди са необходими и достатъчни сумите, присъдени с първоинстанционното решение след прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Правилността на извършената от съда преценка за справедливия размер на обезщетенията не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, а доколкото при определяне на обезщетенията са съобразени всички критерии, изведени в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и в практиката на ВКС по приложение на чл.52 ЗЗД, няма причина въззивното решение да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В мотивите към решението въззивният съд е посочил изрично, че при определяне на обезщетенията отчита и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на вредите, както и икономическите условия в страната към този момент. Предвид произнасянето в посочения смисъл, не е налице твърдяното от касаторите противоречие на решението с възприетото в практиката на ВКС значение на лимитите и на икономическите условия за справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди от ПТП.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 109/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от касаторите - ищци част.
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Недопускането на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната от касаторите - ищци част съставлява процесуална пречка за разглеждане по същество на подадената от ответника - застраховател насрещна касационна жалба. Поради това и на основание чл.287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 13.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 109/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. в частта, с която е потвърдено решение № 260003 от 13.02.2023 г. по т. д. № 58/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от А. П. М. - лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П. Л. А., срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. Ц. А., настъпила при ПТП на 23.12.2018 г., за разликата над сумата 55 000 лв. до претендираните 200 000 лв. - по иска на А. М., и за разликите над сумите 45 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. - по исковете на малолетните деца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЗК „Л. И. АД срещу частта от решение № 101 от 13.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 109/2023 г. на Апелативен съд - В. Т. с която е потвърдено решение № 260003 от 13.02.2023 г. по т. д. № 58/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за осъждане на ЗК „Л. И. АД да заплати на А. П. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 27 500 лв. и на малолетните деца обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 22 500 лв., ведно със законните лихви от 01.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на насрещната касационна жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :