Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 18 юни 2010 г. по гр. д.№ 3974/ 2003 г. на Софийски градски съд, І-в състав ответниците К. Н. К. и Д. Н. К. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищците Г. С., К. С., Ю. С., Н. Й., С. С., Д. С., Е. П., Н. К., М. А., Р. А. и В. А. владението на собствения на ищците недвижим имот, представляващ У. ХVІ-1498 по регулационния план на вилна зона Б., с площ 633 кв. м., както и да им заплатят разноски по делото в размер на 2306, 85 лв.

Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон

В изложението към жалбата поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпросите за приложението на чл. 10, ал. 7 и ч. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, както и относно процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция съгласно т. 4 и т. 10 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. По материалноправния въпрос се поддържа противоречие с т. 2 от ТР № 6/ 2006г. на ОСГК на ВКС.

Ищците оспорват жалбата като неоснователна, както и че не са налице основания за допускането й до разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Спорът по делото е за собствеността и предаване владението на имот, който е възстановен в полза на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а се държи от ответниците по силата на това, че е бил закупен от ТКЗС от техните наследодатели. Освен това ответниците противопоставят и възражение за застрояване на имота, което е пречка за възстановяването му.

По делото е установено, че възстановеният имот представлява празно дворно място, урегулирано в У. ХVІ-1498, а вилната сграда е ситуирана в съседния У. ХVІІ-1498, поради което съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, както и че не е налице изключението, предвидено в чл. 10, ал. 7 от същия закон, при което това реституционно основание не се прилага.

Материалноправният въпрос, поставен от касаторите, е във връзка с приложението на тези две разпоредби, но твърдението, че прилагането им от съда е в нарушение на практиката на ВКС, е неоснователно. Решението на въззивния съд е съобразено с разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС относно характера на нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗС, представляваща по същността си едно от реституционните основания за възстановяване на земеделска земя в случаите, когато след внасянето й в ТКЗС земята е била продавана от стопанството на трети лица. За такива случаи законодателят е предвидил, че земята се възстановява на първоначалните /преди образуването на ТКЗС/ собственици, независимо че сами по себе си актовете на разпореждане от страна на ТКЗС, както и последващите сделки с имота са валидни, но по съображения, че собствениците не са загубили собствеността върху внесените земи, както и че ТКЗС се е разпореждало с тях, без да е собственик, породеното от тези актове на разпореждане вещно действие се отнема в полза на първоначалните собственици. Разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ не се прилага, когато имотът е законно застроен и това е хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която е уредена като едно от изключенията от действието на закона, но в случая съдът е констатирал, че то не е налице, тъй като възстановеният имот не е застроен, а сградата, която визират касаторите, е разположена в съседния парцел, който не се възстановява. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, обобщена в ТР № 6 /2006 г. и относно въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол, какъвто в случая съдът е осъществил по искане на касаторите по отношение на решението на поземлената комисия за възстановяване на земята, и тъй като възстановяването е извършено при спазване на всички условия, приел че следва да зачете последиците му.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като неговото съдържание не се покрива с проверката за правилност на конкретното решение, а както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС изисква излагане на съображения и обосноваване липсата на съдебна практика или необходимост съществуващата практика да бъде променена, както и за наличието на неясна, непълна или противоречива правна уредба по даден въпрос. Въпреки твърдението на касатора, видно е че въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика, а е съобразил решението си с нея, поради което не е налице противоречива съдебна практика и потребност от нейното уеднаквяване, за да се обоснове допускане на жалбата до разглеждане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението се цитира и текста на чл. 291 ГПК, но нормата е неприложима в случая, тъй като тя урежда уеднаквяване на противоречивата практика между отделните съдилища, включително и състави на ВКС, когато постановяват незадължителни решения по отделни казуси и в такива случаи касационно обжалване се допуска на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай практиката по приложението на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ е обобщена в ТР на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗСВ от 1994 г отм., въззивният съд се е съобразил с тази практика и затова ако се допусне обжалване, то трябва да е на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументи за което обаче не се излагат от касаторите.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуален въпрос за правомощията на въззивната инстанция, тъй като решението не е поставено в противоречие с практиката по този въпрос, обобщена в ТР №1 от 4.01.2001 г. и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18 юни 2010 г., постановено по гр. д.№ 3974/ 2003 г. по описа на Софийски градски съд, І-в състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: