№ 221

С., 30.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело № 168/2011 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК.

Л. С. В. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, І г. о.№ 890-10 от 04.01.2011г. по гр. д.№ 996/2010г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна от 28.06.2010г. е подадена след изтичане на срока по чл. 232 ГПК отм., тъй като решението на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 103/2003г. е влязло в сила на 20.04.2004г.

Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Молителката е поискала да се отмени решение, което е влязло в сила през 2004г. поради откриване на нови доказателства. В този случай срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече по отменения ГПК и правото е погасено с изтичането на пределния едногодишен срок по чл. 232 ГПК отм. за отмяна на основание чл. 231 ал. 1 б”а” ГПК отм., която разпоредба е идентична по съдържание с чл. 303 ал. 1 т. 1 по действащия ГПК от 1997г. Влизането в сила на този кодекс на 01.03.2008г., който не възпроизвежда разпоредбата на чл. 232 ГПК отм. относно преклузивния едногодишния срок не може да възстанови погасеното вече право, следователно правилно тричленният състав на ВКС е приел производството...