Иск за защита на нарушено владение

допустимост на иск

преклузивен срок

N 206

гр. С., 19.05. 2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 538/ 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

„Българска търговско промишлена палата”, сдружение с нестопанска цел е обжалвала определението на Софийския градски съд от 03.09.2010г. по ч. гр. д.№ 9866/2010г.

С това определение е потвърдено определение на Софийския районен съд, 43 състав от 19.04.2010г. по гр. д.№ 31977/2008г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 76 ЗН като предявен извън шестмесечния преклузивен срок.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Ответниците Столична община и Сдружение „Туристическо дружество „П.-Б.” не са подали възражение по реда на чл. 276 ал. 1 ГПК.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел, че искът по чл. 76 ЗС е процесуално недопустим, защото е предявен след изтичане на преклузивиня шестмесечен срок от отнемането на владението. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че отнемането на собствеността е станало през м. ноември-декември 2007г., когато ответниците са проникнали в хижата, а за това отнемане е узнал на 24.07.2008г. Предвид на тези твърдения, въз основа на които според въззивния се преценява допустимостта на производството искът се явява просрочен, защото шестмесечният срок е изтекъл...