Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

З. А. Х. е подала касационна жалба срещу решение № 114 от 2.12.2009 г. по гр. д. № 132 от 2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 138 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 2088 от 2008 г. на Силистренския районен съд относно 1/3 идеална част от имот 66425.500.3304 по кадастралната карта на [населено място]. В касационната жалба се инвокират доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Към жалбата е представено изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, в което отново се посочват пороците на решението, без да се поставят въпроси, по който се налага произнасяне на касационната инстанция с оглед уеднаквяване на практиката.

Ответниците М. М. А. и А. Ю. А. са представили отговор, в който излагат становището си за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на инвокираните с жалбата оплаквания за пороци на решението.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК защото с изложението не са посочени въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика или пък по които съществува противоречива съдебна практика.

Касаторката е предявила положителен установителен иск за собственост срещу ответниците с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността за 2/3 идеални части от съсобственият имот с площ от 531 кв. м., заснет с идентификатор 66425.500.3304, по кадастралната карта на [населено място], която е одобрена със заповед № РД-18-66 от 2.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Основното съображение за да бъде уважен частично иска и да се приеме че притежава 1/3 идеална част, а другите 2/3 идеални части се притежават от ответниците по силата на транслативна сделка и давностно владение е обстоятелството, че съществуващият още през 1970 г. общ парцел е бил разделен с трайна ограда в съотношение една част за ищцата и две части за ответниците и така е бил владян от тогава. В този контекст правилно е посочено, че е било невъзможно придобиването по давност на реална част от имота предвид съществуващите забрани в трите последователно приети благоустройствени закони за придобиване на реална част от урегулирана регулационна единица, ако тази част не отговаря на изискванията за площ и излаз към улица, даващи възможност за самостоятелното й регулационно съществуване, поради което и мястото е било придобито в идеална съсобственост при признатите квоти за страните.

Не са налице са условия за допускане на касационна проверка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 114 от 2.12.2009 г. по гр. д. № 132 от 2009 г. по описа на Силистренския окръжен съд по касационната жалба на З. А. Х..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: