1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1921гр. София, 08.07.2024 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1881 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Д., представляван от адв. А. А., срещу решение № 1072 от 07.08.2023 г. по в. гр. д. № 3149/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1706 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 5952/2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касатора М. К. Д. против „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ – Люксембург иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени в [населено място] на 12.05.2016 г. от застраховано при ответното дружество лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2021 г., до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество. Намира, че неправилно са изтълкувани приетите по делото доказателства, поради което е необоснован и изводът на съда за липса на отговорност за увреждането на касатора от лицето, застраховано при ответното дружество. Навежда доводи, че по делото е налице система от косвени доказателства, от която може да се изведе със сигурност, че причинител на увреждането е застрахованото при ответника лице. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните два процесуалноправни въпроса, които твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд:

1. Възможно ли е пълно и главно доказване с косвени доказателства?

2. Само документи, издадени от официални органи ли могат да докажат даден факт, или същият този факт може да бъде доказан и с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

По така формулираните от касатора въпроси се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката по чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 223/16.11.2016 г. по гр. дело № 1626/2016 г. на I г. о. на ВКС, решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на III г. о. на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV г. о. на ВКС.

Ответникът „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ – Люксембург, действащ чрез „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А. (КЛОН БЪЛГАРИЯ)“ КЧТ, представляван от адв. Е. М., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото счита, че поставените от касатора въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда. Моли постановеното от въззивната инстанция решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на касатора. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че приложимо към процесното правоотношение съгласно чл.4, т.2 от Регламент /ЕО/ № 864 от 11.07.2007г. е българското материално право, а компетентен да разгледа и реши спора е българският съд. Приел е, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на правото на защита на ответника и нарушения при събиране на доказателства от допълнителна СМЕ, а пропускът на първоинстанционния съд да даде указания на ищеца да представи медицинската документация на чужд език, освен същата в превод на български език по изискванията на член 185, изр.1 о ГПК, е отстранен от въззивната инстанция.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.05.2016 г. вследствие на инцидент при посещение в Р. при излизане от Колизеума касаторът М. Д. е паднал, ударил си главата и бил откаран със спешен транспорт в отделение по бърза помощ в болничен комплекс в Р., като имал травматични увреждания на главата. Приел е, че два дни по-късно, на 14.05.2016 г. касаторът отново по спешност постъпил в бърза помощ в Р., където му била поставена диагноза - черепна травма с комоцио, с главоболие и анизокория от неустановено естество - в процес на диагностициране, като той е отказал хоспитализация. Приел е за установено от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, че при падането на 12.05.2016 г. ищецът е получил лекостепенна открита черепно-мозъчна травма, с краткотрайна загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се. Взел е предвид, че според вещото лице д-р Х. М. черепно-мозъчната травма впоследствие е довела до усложнения - симптоматична епилепсия с големи припадъци, централен отоневрологичен синдром и латентна левостранна хемипареза. Намерил е за установено и безспорно между страните, че към датата на инцидента между „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С. А.“ и третото за делото лице - А. Г. било налице правоотношение по застраховка „Пътуване в чужбина“.

Въззивният съд е посочил, че упражнявайки правата по застраховката, на 03.06.2016 г. застрахованият Г. и пострадалият Д. уведомили застрахователя „ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП С.А.“ за настъпване на инцидента. Посочил е още, че А. Г. е съобщил, че при посещение на Р. и „излизане от атракцията“ паднал по стълбите и помел „приятеля“ си пред себе си; че той паднал, ударил си лошо главата и бил отведен от „Бърза помощ“. Посочил е, че въззиваемият Д. е съобщил, че на екскурзия в Р. негов „приятел“ го бутнал отзад, след това не помнел нищо до събуждането в линейката. Приел е, че с иск, предявен от ищеца по настоящото дело Д. по гр. д.№ 14049/2020 г. по описа на СГС против „АГА Интернешенъл С.А“ – филиал за България, е претендирано вземане за обезщетение по застраховка за защита при пътуване от трайна загуба на трудоспособност при същия инцидент на 12.05.2016 г., описан като „падане от стълби“ при посещение на Колизеума.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля – очевидец Р. Х. Б., според когото той и жена му, която говори италиански език, и познатите му М. и А. (по прякор „ Г.“) били през месец май 2016 г. на екскурзия в Р.; на излизане от Колизуема най – отпред вървял въззиваемият, а след него - Г. и последен – свидетелят; свидетелят видял как А. си преплел краката и тръгнал да пада, спрял пред М., а той продължил надолу, ударил се „някак“ на стълбите и останал да лежи върху тях; дошли карабинери, отцепили района, забранили им да пипат и местят пострадалия, извикали местната спешна помощ; дошли парамедици с линейка, които отвели въззиваемия в болница; свидетелят и жена му отишли по – късно, извикали я да превежда от италиански на български и така тя помогнала на лекарите и М. да се разберат помежду си; в следващ ден на М. му станало зле, изпитал неразположение и гадене и се наложило да повикат линейка; отново го отвели в болница, оттам искали да го задържат, но той отказал и заедно всички се прибрали в България. Обсъдил е и показанията на свидетелката Екатерина Д. (съпруга), която научила от въззиваемия, че инцидентът с него по време на екскурзията в Р. се случил след посещение на Колизуема, тогава „приятелят“ на М. се спънал, бутнал го и той си ударил главата.

Въззивният съд е приел, че и Г., и Д. не са посочили в уведомленията си до застрахователя, че пометеният „приятел“ е ищецът, а „приятелят“, който го бутнал по стълбите, е застрахованият А. Г. Г.. Посочил е, че свидетелката – съпруга също не е назовала поименно извършителя на увреждащото действие, а се е ограничила да посочи съобщеното от ищеца обстоятелство, че падането станало, след като го бутнал „негов приятел“. Съобразил е, че в исковата молба, предмет на гр. д.№ 14049/2020 г. по описа на СГС, и при снемането двукратно на анамнеза в лечебните заведения в Р. пострадалият е изтъкнал, че получил травмата по главата при инцидентно падане по стълби, без да твърди действие на трето лице като причина за него. Отбелязал е, че единствен свидетелят Р. Б. дава малко по-конкретни сведения и за извършителя на увреждащото действие, и за пострадалия, но е намерил, че сведенията, че извършител е туристът - „А. или Г.“, не са достатъчни, за да се направи категоричен и еднозначен извод, че това е А. Г. – лицето, застраховано при въззивника - ответник по риска от гражданска отговорност за вреди от телесни наранявания със застраховка „Пътуване в чужбина“. Изложил е съображения, че за целите на доказването на авторството на увреждащия акт (подобно на фактите за проведените прегледи и лечения, които ищецът е надлежно доказал с медицинска документация от местните/италиански лечебни заведения) са могли да бъдат представени свидетелстващи документи, съставени от дошлите на място карабинери. Изтъкнал е, че такова удостоверяване може да се очаква, ако в действителност падането е резултат от виновни действия на трето лице, а не от случайно деяние - „инцидентно падане“, както в своя изгода ищецът е сочил при снемането на анамнезата от италианските лекари и в горепосочената искова молба гр. д.№ 14049/2020 г. по описа на СГС. По тези съображения въззивният съд е намерил за необоснован извода в решението, че вредите са настъпили от твърдяното в исковата молба действие на застрахованото лице А. Г. и е достигнал до извод, че въззиваемият няма право на деликтно обезщетение срещу застрахованото лице.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Като взема предвид мотивите на обжалваното решение и при съобразяване на разясненията по т.1 от ТР № 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че поставените въпроси могат да бъдат обобщени и уточнени по следния начин: „Чрез какви доказателства може да бъде проведено пълно доказване на релевантен за спора факт и придава ли гражданският процес на определени видове доказателствени средства характер на по-значими или категорични в сравнение с други?”. По въпроса е формирана практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Прието е, че всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 2 000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1072 от 07.08.2023 г. по в. гр. д. № 3149/2022 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти състав.

УКАЗВА на касатора М. К. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: