Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба от А. П. П., А. П. П., К. П. Б., В. И. Ц., Г. И. П., И. Д. П., С. Д. П., П. Т. П., А. П. П., Б. П. П. и Л. Т. П., всички чрез адв. Н. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 89 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 194/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че след постановяване на решението им е станало известно ново обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на спора, тъй като би променило изводите на съда относно основния спорен въпрос по делото - дали притежавания от техния наследодател недвижим имот е бил отчужден по предвидения за това ред. Представят като доказателство заповед № 324 от 17.02.1966 г. на зам. председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура, с която на основание § 60 от ЗПИНМ е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на [населено място], обхващащ посочените в заповедта квартали.

Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] изразява становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество - неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по подадената молба за отмяна, взе предвид следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е обезсилено решение № 297 от 20.11.2006 г. по гр. д. № 205/05 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. П., А. П. П., Б. П. П., П. Т. П., И. Д. П., С. Д. П., А. П. П., Карамфила П. Б., В. И. Ц. и Д. И. С. против [фирма] [населено място] иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на УПИ ХХVІІІ- 6955 – “За търговия и услуги” с площ 1205 кв. м, находящ се в кв. 104 по плана на [населено място], и в тази част производството по делото е прекратено. Със същото въззивно решение е оставено в сила решението на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на построената в описания по - горе имот сграда, пригодена за различни търговски нужди.

За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото в частта относно урегулирания поземлен имот, въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността му е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 1088 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 3095/07 г. на ВКС, с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд от 02.03.2007 г. по гр. д. № 1007/06 г., с което е потвърдено решението на Велинградския районен съд от 27.02.2004 г. по гр. д. № 275/ 03 г., с което е бил отхвърлен предявен от 14 физически лица, в това число и ищците по настоящото дело, против [фирма] иск за ревандикация на същия имот. По отношение на сградите е приел, че след като ищците не са собственици на терена, не са собственици по приращение и на построените в него сгради.

Представеното в настоящото производство по отмяна писмено доказателство - заповед № 324 от 17.02.1966 г. на зам. председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура, с която на основание § 60 от ЗПИНМ е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на [населено място], обхващащ посочените в заповедта квартали, няма характер на новооткрито по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според молителите то доказва, че притежавания от техните наследодатели имот пл.№ 956 по плана от 1957 г., е бил преотреден през 1966 г. за друго мероприятие, различно от първоначалното му отреждане, и поради това е следвало да бъде проведено ново отчуждително производство с оценка на имота и заплащане на обезщетение на правоимащите собственици, съгласно изискванията на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ отм. в редакцията му след изм. в Изв. бр. 54/1956 г. След като това не е сторено, то имотът следвало да се третира като отнет без основание или не по установения законов ред и като такъв възстановен по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

При постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска, въззивният съд не е изследвал предпоставките на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и не е формирал свои самостоятелни правни изводи относно легитимацията на ищците като собственици на заявеното от тях основание - наследство и реституция, на процесния имот, тъй като този въпрос е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр. д. № 275/03 г. на Велинградския районен съд, с което в отношенията им с ответника правото им на собственост е било отречено. Това решение, на основание чл. 220, ал. 1 ГПК отм. е задължително за страните, техните наследници и правоприемници и за съдилищата и съдът е бил длъжен да го зачете. Следователно, при наличието на влязло в сила решение по друго дело, с което въпросът за собствеността на процесния УПИ е разрешен предварително със сила на пресъдено нещо, представеното писмено доказателство не може да промени изводите по настоящия спор. Отделен е въпросът, че и откъм съдържание това писмено доказателство не установява твърдяните от молителите факти.

По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А. П. П., А. П. П., К. П. Б., В. И. Ц., Г. И. П., И. Д. П., С. Д. П., П. Т. П., А. П. П., Б. П. П. и Л. Т. П., всички чрез адв. Н. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 89 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 194/07 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: