Производството е по чл. 288 ГПК.

С. Т. С. чрез пълномощника си адв.Г. Ц. е обжалвал въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 06.10.2010г. по гр. д.№ 202/2010г.

Ответниците не са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 1 и 2 и ал. 3 т. 1 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Окръжният съд М. е потвърдил решението на Районнния съд М. от 30.04.2010г. по гр. д.№ 294/2009г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 55 ал. 1 ЗЗД за предаване владението на движими вещи или евентуално заплащане на равностойността им в размер на 2950лв.

Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал собствеността на вещите по пункт ІІ от исковата молба, а за тези по пункт І не е доказал да са се намирали в павилиона, който е отдаден под наем и те също да са били отдадени под наем. Съдът е приел за недоказано и твърдението, че вещите са се намирали във владение на ответниците.

В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че решението противоречи на константната практика на ВКС, както и на всички съдилища в страната. Поддържа се, че вещите са отнети не от наемателя, а от обслужващия го персонал като репресия срещу прекратяване на договора за наем, а в резултат на грубо нарушение на процесуалните правила – чл. 5 и 12 ГПК при липса на разискване на доказателствата в процеса съдебният състав е направил необоснован правен извод по отношение правилното прилагане на материалния закон, постановявайки незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени. Към изложението са приложени решения на ВКС, които нямат връзка с настоящия случай - в тях са разгледани въпросите кога прикрепването на движима вещ към недвижим имот я превръща в част от недвижимия имот, за недопустимост на иск за собственост на земеделска земя преди възстановяване на собствеността в реални граници, за предмета на доказване по ревандикационния иск, за приложението на чл. 108 ЗС във връзка с чл. 38 ал. 2 ЗН отм. и за реда за опразване на жилище, възложено по реда на чл. 288 ГПК отм.

Както е посочено в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанията за допускане на касационното обжалване са различни от тези за отмяна по чл. 281 ГПК на решението, поради което в изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК касаторът следва да формулира не правни доводи за неправилност на решението, а правен въпрос, свързан с тълкуване на конкретна правна норма, по който се е произнесъл въззивният съд и това е формирало решаващите му изводи. При непосочването на правният въпрос касационното обжалване не следва да се допуска, без да се разглеждат специалните основания на чл. 280 ал. 1 ГПК. В случая изложението съдържа изцяло доводи за неправилност на решението, при смесване на основанията по чл. 280 ал. 1 и чл. 281 ГПК и позоваване на факти и обстоятелства, останали недоказани по делото, без да е формулиран правен въпрос и да е обосновано в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 06.10.2010г. по гр. д.№ 202/2010г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: