Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от Община [населено място], Л. Т. К., Т. Л. К., В. И. Н., Ц. А. С. и Лидия Х. М. срещу определение № 14 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 526/10 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.

Ответникът по жалбата А. Д. Н. оспорва същата.

ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и

е процесуално допустима.

Предявени са установителни искове за собственост на припадащи се части от право на строеж върху парцел ХV в кв. 140 по плана на [населено място] от 1966 г., идентичен с парцел VІ в кв. 308 по действащия план, както и иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР. С определение от 20.10.2010 г. по гр. д. № 827/10 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по делото в частта касаеща установителния иск за собственост. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Изложил е съображения че искът е недопустим, тъй като петитумът на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК не е бил надлежно формулиран и независимо от указанията на съда, ищците не са отстранили нередностите на исковата молба. Ищците нямали и правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като правото на строеж било реализирано с построяване на Ж., а и до завършване на производството по чл. 53 ал. 2 ЗКИР имотът не можел да бъде индивидуализиран в посочения от тях обем.

В касационната жалба се твърди, че

съществен процесуалноправен въпрос е дали е допустим иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК тогава, когато е предявен и иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР.

Излагат се доводи за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Така формулирания въпрос не е съществен за спора между страните, затова няма основание по него да бъде допуснато касационно обжалване. За да е съществен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на определението. В случая производството по установителния иск за собственост е прекратено за това, че след като исковата молба по този иск е била оставена без движение и на касаторите са дадени конкретни указания да отстранят нередностите в обстоятелствената част и петитума на иска, те не са изпълнили указанията на съда. Именно с оглед на това тяхно бездействие производството е прекратено. Изложените допълнителни съображения, че до решаване на спора по чл. 53 ал. 2 ГПК за ищците липсва и правен интерес от предявения установителен иск, не са решаващи за прекратяване на производството. Но дори да се приеме че въпросът е съществен, не е посочена съдебна практика на която определението да противоречи. В

решения № 250 от 27.10.2003 г. по гр. д. № 127/03 г. на Районен съд [населено място] и № 561 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1325/08 г. на ВКС ІІІ ГО

се разглеждат други хипотези - за установяване на грешка в кадастралната основа по чл. 53 ал. 2 ЗКИР а не за иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, както и че е допустимо да се разгледа установителен иск за собственост, при вече разрешен въпрос за грешка в кадастралния план.

Решение № 531 от 10.05.1994 г. по гр. д. № 373/94 г. на ВКС ІV ГО

също няма отношение към поставения въпрос, тъй като в него е разгледан въпрос кои са задължителни другари по иск за собственост срещу общината при отстъпено право на строеж.

Настоящият състав счита, че по формулирания от касатора въпрос

за допустимостта на иска по чл. 53 ал. 2 ЗКИР

не се дължи произнасяне, тъй като производството по този иск е висящо, затова и приложената практика не е основание за допустимост на касационното обжалване.

С оглед на изложеното ВКС счита, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

определение № 14 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 526/10 г. на Окръжен съд [населено място].

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: