Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Т. срещу решение № 38 от 18.01.2010 год. на Софийски окръжен съд, постановено по гр. д.№ 776/2009 год. потвърждаващо решение № 5 от 27.05.2009 год. по гр. д.№ 490/2007 год. на Ботевградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска му срещу [фирма] с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изграденото в собствения недвижим имот – ливада с площ от 0, 661 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”В.”,съставляваща имот № 003040 по плана за земеразделяне, далекосъобщително съоръжение, включващо разположена подземна канална и кабелна мрежа и разположена подземно монолитна стоманобетонова разпределителна шахта, както и в частта, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 59 ЗЗД,за присъждане на сумата 2 400 лв.,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 1.11.2006 год.- 1.07.2007 год.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.Твърди се, че въззивният съд се произнесъл /не се е произнесъл/по материалноправни и процесуалноправни въпроси – дали имота подлежи на възстановяване, след като в него са изградени далекосъобщителни съоръжения;дали това е строеж и то законен;дали сделката покупко-продажба го легитимира като добросъвестен собственик към настоящия момент и неприкосновена ли е собствеността му съгласно Конституцията, както и дали е противоконституционна разпоредбата на чл. 24 Закона за съобщенията отм. при застрояване на чужд имот без съгласието на собственика.Позовава се на ТР № 31/1985 год. на ОСГК,Р № 857/08 год. по гр. д.№ 3008/07 год. на ІІІ г. о. на ВКС и Р № 24/1999 год. по гр. д.№ 1912/97 год. на І г. о.

Ответната страна – [фирма] не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отхвърли иска с правно основание чл. 109 ЗС са, че имотът, който ищецът – касатор е придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 176/2004 год. е земеделски и подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.И тъй като в случая са били налице пречки за възстановяването му по чл. 10б ЗСПЗЗ,то договорът не е породил придобивно действие за приобретателя, тъй като продавачът по него не е бил собственик.Към влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота е имало реализирано мероприятие – изградено далекосъобщително съоръжение, стопанисвано от ответника, което е част от националната далекосъобщителна мрежа, от единната обществена съобщителна система и по смисъла на чл. 48 ал. 1 ЗТСУ отм. представлява обществено благоустройствено мероприятие.Съоръжението е било включено в активите и пасивите на търговското дружество с едноличен собственик на капитала държавата, което впоследствие е приватизирано.Съдът е приел, че така проведеното мероприятие е променило предназначението на частта от имота, заета от съоръжението и зоната около него, необходима за ползването му, поради което тази част от имота е загубила характера си на земеделска земя.Собствениците имат право на парично обезщетение за нея.Останалата свободна част от имота би могла да бъде възстановена доколкото от същата би се обособил самостоятелен урегулиран поземлен имот, който да отговаря на изискванията на ЗУТ.Позовавайки се на разпоредбата на чл. 24 ал. 1 и чл. 27 от Закона за съобщенията/ в редакцията му в периода 1975-98 год./,относима към момента на изграждане на съоръжението, съдът е приел, че действията на ответното дружество по експлоатиране и държане на съоръжението не са неправомерни, тъй като по силата на закона, в полза на съобщителните предприятия е създадено сервитутно право на прокарване на съобщителни мрежи в чужди имоти и ограничение в ползването на имотите от собствениците.Това право не е отнето с последващите нормативни актове - Закона за далекосъобщенията и Закона за електронните съобщения, чието действието не преурежда вече възникналите отношения между собственика на имота и ответното дружество. Ищецът чиято е доказателствената тежест не е ангажирал никакви доказателства установяващи, че изграденото съоръжение създава пречки за ползването на имота по предназначението му, както и че е невъзможно извършването на строителство.Въз основа на приетото, съдът е отхвърлил и обективно съединения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В първата хипотеза, на която касаторът се позовава, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само със задължителната такава - тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86 ал. 2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.В конкретния случай касаторът се позовава на ТР № 31/85 год. на ОСГК,което касае приложението на чл. 109 ЗС и чл. 160 ЗТСУ относно строежите изградени при отклонение от разрешението за строеж или действащи разпоредби в съсобствен или съседен имот и е ирелавантно към настоящия спор.

Касаторът се позовава на две решения на ВКС - № 857/08 год. по гр. д.№ 3008/07 год. на ІІІ г. о.и № 24/1999 год. по гр. д.№ 1912/97 год. на І г. о.,поради което следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като представените решения касаят правилното приложение на разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ, чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ във вр. чл. 24 ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ - ограниченията за възстановяване на собствеността при застрояване на имота, както и когато той е предназначен за благоустройствени нужди на държавата и общините, а обжалваното решение не противоречи на представените.

Не е налице и последното основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин, а за преценка на конкретни факти.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено, че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.

По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 38 от 18.01.2010 год. на Софийски окръжен съд, постановено по гр. д.№ 776/2009 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: