О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 510

София, 26.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 1423 /2010

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. И. против решение от 19.07.2010г. по гр. д.№ 1018/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 469 от 15.02.2010г. по гр. д.№ 7297/2008г. в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторката на основание чл. 124 от ГПК за признаване за уставовено, че [фирма] не е собственик на реална част с площ 335 кв. м. от ПК № 573.79 по КК на [населено място], КК “Чайка”, защрихована на скицата на л. 142 по делото на Варненски РС и е прекратено производството в тази част и е потвърдено решението в частта, с която е прекратено производството по иска за останалата част от имота с площ 537, 79 кв. м..

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14 от ЗСПЗЗ, изразяващ се в неправилен извод относно това, че собствеността следва да се възстанови чрез друг способ и за нарушение на процесуалните правила, поради това, че иска бил недопустим.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. относно това допустим ли е предявения иск, щом ищцата се легитимира с решение по чл. 14, ал. 1 т. 3 от ГПК, а имота следвало да се признае за възстановяване по чл. 14, ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ. Правилен ли е изводът на съда, че...