О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1604 [населено място], 14.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 260/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. У., чрез процесуален представител, против Решение № 334 от 06.07.2023г. по в. гр. д. № 321/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е било потвърдено Решение № 241 от 13.02.2023г. по гр. д. № 947/2022г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на настоящия касатор, че дължи на Държавен фонд „Земеделие“ сумите: 7 658,88 лв. – главница; 822,83 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г.; 38,29 лв. - такси за обработка и управление на кредита, представляващи задължения по Договор за кредит № 31-НПП от 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 288 от 02.03.2021г. по ч. гр. № 671/2021г., по описа на Районен съд – Велико Търново.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно и необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. Касаторът изразява несъгласие с игнорирания от съда договорен между страните начин на плащане, предложен от кредитора, който се явява и държавен орган.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, като само се сочи, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на касационната инстанция по...