Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. срещу решение №10 от 04.01.2022 г. по в. гр. д.№2057/2021 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №262543 от 19.04.2021 г. по гр. д.№9925/2018 г. на СГС е отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. §22 от КЗ над сумата от 90 000 лв. до размера от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалата, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция съобразно т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Намерил е за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с настъпилото на 04.09.2016 г. ПТП, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: 1) фрактура на горния край на лявата раменна кост, полифрагментозно; 2) фрактура на горния край на левия голям пищял, вътреставно и 3) фрактура на горния край на лявата лъчева кост. Установил е след анализ на заключенията на СМЕ, че е налице значително засягане на функцията на левия горен и десния долен крайник поради ангажиране на съответните стави, формирани от счупените кости, като фрактурата на горния край на лявата раменна става е била наместена открито при фиксация с плака и винтове - след проведена оперативна манипулация. Посочил е, че след първоначално изписване на пациента седмица по-късно е установена фрактура на външната част на горния край на големия пищял /тибия/ - лечението отново е било оперативно, като е извършено открито наместване на фрактурата, остеопластика и фиксация с плака и винтове, но след около 6 месеца обаче ищцата отново е била приета в болничното заведение, тъй като е установено, че е счупен горният край на лакътната кост на лявата става - извършено е хирургическо лечение с открита репозиция и фиксация на счупването с телени серклажи и Кришнерови игли по метода на Вебер, както и отстраняване на плака от предишната оперативна интервенция на лявата раменна става. Съобразно решение на ТЕЛК от 14.06.2018 г. е установил, че е констатирана и посттравматична гонартроза - с оплакване от болки и ограничени движения в дясното коляно, като е възможно отвеждането на ръката до 20°, при невъзможност за вътрешна и външна ротация, с ограничени движения в ляв лакът в благоприятно положение с 60° сгъване при флексионна контрактура от 20°, а дясната колянна става е с ограничени движения, като сгъването е до 60° при флексионна контрактура от 15°, поради което е определена е 62% трайна намалена работоспособност. Приел е, че към 08.07.2020 г., когато е извършен личен преглед на ищцата от вещото лице, пострадалата се оплаква от болки в лявото рамо, левия лакът и дясното коляно - спонтанно и при натоварване; оплаква се и от ограничение на движенията на тези стави, които създават значителни затруднения в извършване на битовите дейности - простиране, миене на лице, обличане, събличане, вдигане на тежести и пр. /пациентката не работи, а се занимава само с домакинство/; походката й е леко накуцваща, макар и да не ползва помощни средства; лявата раменна става е с оперативни белези, ограничение на движенията за сметка на абдукция /повдигане на ръката нагоре/ до 70° при норма от 180°, сгъване до 50° при норма от 150° и липса на външна ротация в рамото; при лявата лакътна става се наблюдават оперативни белези, сгъване до 100° при норма 150° и непълно сгъване до 30°; наличие на порочно положение на ставата във флексия /невъзможност за пълно изправяне/; при дясната колянна става е констатиран умерен оток; оперативни белези; ограничение на движенията за сметка на сгъването до 80° при норма 140°; след извършена рентгенография на лявата раменна става е установено състояние след лошо зараснала фрактура на раменната кост; остеонекроза на главата на раменната кост; дегенеративни изменения на лява раменна става; наличие на остатъчни остеосинтезни средства; при рентгенографията на лявата лакътна става - наличие на остеосинтезни средства; дегенеративни изменения на ставата с наличие на шипове. Кредитирал е показанията на свидетелката Ц. В., майка на пострадалата, според които в един сравнително продължителен период от време /около 6 месеца/ след изписването от болничното заведение ищцата е била на легло - „Не може да спи, отчайва се, за всичко аз я обслужвах”, а след една година е започнала рехабилитация в дома й - с рехабилитатор, като и към настоящия момент се оплаква от болки в коляното и ръката, а заради ограниченията на движенията в ръката не може да осъществява битови дейности. При така изяснените правнорелевантни факти и като е взел предвид: 1. че заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият и емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания, 2. обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2016 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, 3. травматични увреждания получени вследствие на ПТП, 4. сравнително младата възраст на ищцата - 32 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, 5. дългия възстановителен период - около 8 месеца и 6. трайните усложнения, които обективно влошават качеството на живот и създават изключително неудобство в бита на пострадалата, е достигнал до извод, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 90 000 лв.

Предвид изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, доколкото решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. Също така е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Съгласно дадените разяснения понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

Предвид наличието на визираната практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не и на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №10 от 04.01.2022 г. по в. гр. д.№2057/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №262543 от 19.04.2021 г. по гр. д.№9925/2018 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. §22 от КЗ над сумата от 90 000 лв. до размера от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане и е разпределена отговорността за разноските.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.