3№ 406/14.03.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова 3831 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 606/27.04.2022 г. по гр. д. № 1899/2021 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 105/01.07.2020 г. по гр. д. № 204/01.07.2019 г. на Окръжен съд – Кюстендил, по иск, предявен при условията по чл. 422 ГПК, е признал за установено, че Й. К. Й. дължи на А. И. П. сумата 5 530.00 лв. – адвокатско възнаграждение по договор от 23.05.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2471/2018 г. Районен съд – Дупница, като искът е отхвърлен до пълния размер за сумата 40 000 лв.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е допълнено с решение № 260081/11.12.2020 г. по гр. д. № 204/2019 г. Окръжен съд - Кюстендил, а производството частично е прекратено на основание чл. 232 ГПК, респ. заповедта за изпълнение - обезсилена над размера от 40 000 лв. до 50 866 лв.

Според обжалваемия интрес, решението се обжалва и от двете страни. Всеки касатор иска допускането на касационния контрол по материално-правни въпроси, които уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните: 1. За валидността на договор за адвокатско възнаграждение, уговорено в процент върху определен интерес от изхода на спора (чл. 36, ал. 4 ЗА), има ли значение, че спорът е за обезщетение за неимуществени вреди? и 2. Законът допуска ли съдът да определи възнаграждението съгласно наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, когато установи нищожността на договора между адвоката и клиента?...