Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 50467 от 11.11.2022 г. по касационна жалба, подадена от Д. Д. З. е допуснато касационно обжалване на решение № 26 от 14.02.2022 г. по гр. д.№ 645/2021 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение №260049/28.05.2021 г. по гр. д.№ 820/2019 г. на Районен съд-Балчик и вместо това е:

1/. отхвърлен, предявеният от касаторката срещу П. А. Ж. и П. Д. З. иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че Д. Д. З. е собственик на основание саморъчно завещание от 14.11.1994 г., оставено от Т. П. С., починала на 14.06.2006 г. на 1/2 ид. част от вилно място с площ от 440 кв. м. по нот. акт, а по скица 520 кв. м., находящо се в [населено място], вилна зона “С.“, [улица], представляващо ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК, ведно с построената в него вилна града с маза, със застроена площ от 37 кв. м. с идентификатор ***. и за отмяна на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и писмени доказателства №*** год. на нотариус С. И., вписан в Службата по вписванията [населено място] с вх. рег. №2871 от 29.11.2016 г., акт № *** г. до размера на 1/2 ид. ч.;

2/. допусната съдебна делба на описания имот – дворно място, ведно с построената в него вилна сграда между П. А. Ж. и П. Д. З. при равни права, като е отхвърлен иска за делба по отношение на касаторката Д. З. и тя е осъдена да плати деловодни разноски.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗН и конкретно правилата за форма и съдържание на завещанието, за неправилност на изводите, изведени от въззивния съд при тълкуване на завещанието. Оспорва се приетото от съда, че е завет, в който не е описано завещаното имущество, че завещателката Т. С. не е могла да придобие имота. Наведено е твърдение за едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствата и необоснованост на извода, че на основание завещание П. З. и Д. З. не са придобили имота. Оспорва се и извода на съда, че бившите съпрузи П. Ж. и П. З. са придобили по давност дворното място с вилната сграда в него поради това, че те не са демонстрирали пред касаторката, че владеят за себе си имота, а не държат нейната идеална част, придобита по завещание.

Ответницата по касация П. А. Ж. оспорва касационната жалба, тъй като въззивната инстанция се е съобразила с практиката на ВКС относно изискванията за формата на саморъчното завещание и изискването датата да е преди подписа, посочва, че между страните е имало спор относно това дали завещанието поражда действие още в първата инстанция, а съдебната практика е ясна относно това кога съдът следва да тълкува изразената воля в завещанието. По същество се навеждат доводи, че завещателката, поради това, че е била гражданин на Русия не е могла да придобие право на собственост върху земя, че завещанието не е произвело действие поради неспазена форма, не било обявено, не било вписано, не било установено дали завещателката е била способна да действа разумно, не било описано конкретно имущество. Имота бил на трети лица – сина на Р. З.. Било доказано владението с протокола от обстоятелствена проверка и с издаденият нот.. акт от това производство. Разпитаните свидетели също установили упражняване на владение чрез ремонтите, които извършвал бащата на ищцата, а то се установило и от нейните обяснения.

Ответникът П. З. не взема становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

С първоначалната искова молба П. Ж. е предявила иск за делба против бившият си съпруг П. З. за описания имот – дворно място с вилна сграда в него, като се позовава на това, че през времетраенето на брака между тях, сключен на 28.08.2004 г., прекратен с развод на 07.06.2018 г., е издаден нот. акт №*** г. на нотариус С. И., вписан в СВп. [населено място] с вх. рег. №2871/29.11.2016 год., акт № *** г. за удостоверяване правото на собственост за процесния имот на основание давностно владение и писмени доказателства. С този акт за собственик е признат П. З.. В отговора на исковата молба, П. З. се е позовал на саморъчни завещания, които е представил и е оспорил иска за делба. Представено е саморъчно завещание, оставено от Р. П. З. от 12.06.1978 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Т. П. С.. Завещателят е починал на 04.05.1995 г. и е оставил за свои наследници син Р. Р. П. и преживяла съпруга Т. П. С. /л. 188 от делото на РС/. Представено е и саморъчно завещание на Т. П. С. с дата 14.11.1994 г., с което тя завещава „своята идеална част от движимо и недвижимо имущество“ на племенниците си по линия на съпруга й Р. П. З. - П. Д. З. и Д. Д. З.. Следва изписване на фамилното име на завещателката и буквите Т и П, и на долния ред дата и подпис. Под тях е написано „гр. София“. Завещателката е живяла в София, но е починала в Москва на 14.06.2006 г.

След представяне на завещанията, първоначалната ищца е предявила иск за делба и по отношение на Д. З.. С отговора на исковата молба, З. се е позовала също на завещанията и е оспорила иска за делба. Предявила е иск за собственост, с който е поискала да се установи по отношение на двамата бивши съпрузи, че тя е собственик на основание завещание на 1/2 от дворното място и вилата и да се отмени издаденият констативен нот. акт №*** г. на нотариус С. И. до размер на 1/2 от предмета му. Ответницата по този иск П. Ж. е оспорила правото на собственост на З. на основание саморъчните завещания, защото те не установяват правото на собственост, а и не прието наследството по завещание. Твърди, че тя и бившият й съпруг са ремонтирали, подържали и ползвали имота, а Д. не се интересувала от него и не давала средства за ремонтите.

По делото е установено, че на 15.08.1977 г. е издадено на Р. З. строително разрешение да изгради сезонна постройка на 30 кв. м. в п.***, кв. ***. Двуетажна вилна сграда е узаконена с акт за узаконяване № *** г., от който се установява, че сградата е изградена по одобрен проект на 15.08.1977 г., а за изграждане на двуетажната вилна сграда в парцела е отстъпено и право на строеж със заповед № 876/05.08.1986 г. С договор от 02.09.1994 г., Р. П. З. купува от община Балчик парцел *** от кв. ***по плана на „С.“ [населено място] /л. 187 от делото на РС/ Този парцел е идентичен с ПИ с идентификатор ***по КК./л. 48 от делото на ОС/

Представено е нотариално заверено на 04.07.2012 г. пълномощно от Д. З., с което упълномощава брат си П. З. да я представлява пред всички държавни и общински органи във връзка с упражняването на правото й на собственост върху къщата с двор в [населено място]. /л. 109 от делото на РС/ По нотариалното дело, по което е издаден констативният нот. акт от 2016 г., П. З. е представил и саморъчното завещание на Т. С. /л. 193/, видно и от описаните документи в нот. акт.

Представени са доказателства за закупуване на строителни материали от А. Ж. от 2011 г., 2012 г. и 2014 г. /л. 204-2013/ Пред съда той и Т. Т. са разпитан като свидетел и според показанията им, те направили ремонт на къщата за П. и П. от 2007 г. до 2017 г., като започнали от покрива.

При тези доказателства, първата инстанция е приела, че П. З. и Д. З. са съсобственици на основание завещание, отхвърлил е иска за делба, предявен от П. Ж., като е приел, че бившите съпрузи не са придобили по давност имота. Уважил е иска за собственост на Д. З. за 1/2 ид. ч., основан на саморъчното завещание и е отменил констативният нот. акт за 1/2 ид. ч. от предмета му.

Въззивна жалба против това решение е подала П. Ж., в която тя оспорва придобиването право на собственост от П. и Д. З. поради това, че завещанието не било обявено и вписано, а и не било установено кои са наследниците на завещателката по закон. Затова собственик било трето за спора лице. Въпреки това предявява иска си към ползващите се от завещанието на Т. С. и твърди, че е придобила по давност заедно с бившия си съпруг имота, като насрещна страна по това твърдение е Д. З..

Въззивният съд е приел като доказателство образец от акт за граждански брак № 3470/26.02.1972 г., от който е видно, че е съставен въз основа на удостоверение за сключен граждански брак в М. № 012626 Гражданският брак е сключен между Р. З. и Т. С.. /л. 45 от делото на ОС/ Установено е от писмо от Столична община на л. 46 от въззивното дело, че Р. З. е имал и предходен брак с Е. К. Г., сключен 16.03.1962 г. и прекратен с развод 21.10.1965 г., че е сключен граждански брак между Р. З. и Т. С., гражданска на Русия в Русия, [населено място] на 26.02.1972 г. и е регистриран в Столична община на 26.12.1984 г., като документа въз основа на който е станало регистрирането е наличен в Столична община, р. Оборище.

По същество, въззивната инстанция е приела, че П. З. и Д. З. не се легитимират като собственици на основание саморъчното завещание, оставено от Т. С., тъй като „в завещателния акт не е посочено конкретно движимо или недвижимо имущество“, а е завещана идеална част от движимо и недвижимо имущество, която не е била определена с посочване на размер, както и не посочено, че се завещава съответната част от цялото движимо и недвижимо имущество на завещателката, което да е изрично вписано или пък да следва от членуване на думите „движимо и недвижимо“ имущество. С този мотив, съдът е приел, че завещанието не е общо, а било пояснено в него, че завещаното не е обект на изключителна собственост на завещателката, а се завещава част от имущество, което е обект на съвместно притежание – на завещателката с друго лице или лица. Обобщено е, че ако съпруг завещае своята идеална част от съпружеската имуществена общност, то такова завещание е частно завещателно разпореждане, отнасящо се до идеалната част на съпруга от всяка вещ от СИО. От съдържанието на завещанието обаче не следвало, че завещаното имущество от Т. С. съставлява идеалната част. от придобитото имущество в режим на СИО по време на брака й с Р. З.. Името на съпругът й се споменавало само с оглед родствената връзка с племенниците му. Не било установено и кога е сключен брака между Т. З. и Р. З. и кога била построена вилната сграда и кога било придобито дворното място, „,при съобразяване действието на съответния придобивен способ …“. Съдът се е мотивирал, че „от значение за съобразяване приложението в съответните редакции на разпоредбите на чл. 29 от Закона от собствеността, чл. 14 от Закона за собствеността на гражданите, чл. 4, чл. 5 и чл. 23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, чл. 22 от Конституцията, които да обуславят преценка, че е придобито имущество в режим на СИО между български и чужд гражданин, то от своя страна предмет на завещателен акт“. С тези мотиви е отхвърлен иска за собственост, предявен от |Д. З. и е прието за неоснователно възражението на П. З., че е придобил 1/2 ид. ч. от имота по завещание. Прието е за основателно позоваването от П. Ж. на придобивна давност, изтекла по време на брака с П. З.. За този извод, съдът се е позовал на свидетелските показания на бащата на ищцата А. Ж. Б. и Т. В. Т. и е приел, че те са извършили за бившето семейство П. и П. З. ремонти на вилата в периода 2007 – 2017 г. и като съобразил издаденият нот. акт на основание давност през м. януари 2016 г. /преди изтичане на десет години от смъртта на преживялата съпруга Т. С./, приел, че имота е придобит по давност от първоначалната ищца и бившият й съпруг и е допуснал делба само между тях при равни права, като е отхвърли иска за делба по отношение на Д. З..

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради констатирана очевидна неправилност на решението, установима от мотивите на същото, изложени по-горе относно тълкуването на завещанието досежно това общо или частно завещателно разпореждане е и защо се приема, че то е неясно относно разпоредителната воля на завещателката и поради това е игнорирано като придобивно основание. Мотивите са логически неясни в тази част и необосновани, относно приетото, че не е доказано кога е сключен гражданския брак между двамата завещатели и дали построената вилна сграда в държавно дворно место, купено по-късно по време на брака - през 1994 г. не е СИО. Съдът се е позовал и на чл. 22 от Конституцията на Р. Б, но не е съобразил съдържанието на тази норма, според която чужденци могат да придобиват право на собственост и върху земя при условията на международен договор и не е приложил чл. 13, чл. 22, чл. 23 и чл. 31 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г./ Този договор е ратифициран, не е прекратен и е в действащ и към настоящия момент /виж чл. 82 от Договора/. Изложеното сочи на неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, не обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите, което налага отмяната му.

Гражданският брак между Р. П. З., български гражданин и Т. П. С., гражданска на Русия е сключен в Русия, [населено място] на 26.02.1972 г. и е регистриран в общината София на 26.12.1984 г., като документа въз основа на който е станало регистрирането е наличен в Столична община, р. Оборище. Съгласно чл. 22 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, формата на сключване на гражданския брак се определя от законодателството на държавата, на територията, на която се сключва, а съгласно чл. 13 от същия договор, органите по гражданското състояние на двете държави се уведомяват взаимно служебно и без превод за съставените актове в едната държава, отнасящи се и за граждани на другата държава. Така по делото е установено, че гражданския брак е сключен на 26.02.1972 г. и изводът на въззивната инстанция в противен смисъл е необоснован и в противоречие на закона /международния договор/

Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела урежда и личните и имуществени отношения между наследодателите Р. З. и Т. С. /З./, тъй като те са граждани на договорящите страни – той на България, а тя – на Русия и са имали постоянно местожителство по време на брака си в България, а след прекратяването му, Т. С. е починала в Русия. Съгласно чл. 23, ал. 3 от договора, приложимото право за имуществените им отношения е българското, защото последното им местожителство преди прекратяване на брака е било в България. Така придобитите по времетраенето на брака им имоти възмездно в България са при условията на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК отм. г., приложим поради това, че при действието му е прекратен брака със смъртта на Р. З. на 04.05.1995 г. Неправилен и в противоречие на чл. 22 от Конституцията на Р. Б е извода на въззивният съд, че Т. С. не е могла да придобие земя в България на основание договора за покупко-продажба от 02.09.1994 г., тъй като тази норма допуска изключения от забраната чужденци да купуват земя, когато се придобива по наследство по закон и когато е сключен и ратифициран международен договор между Р. Б с държавата, на която са граждани придобиващите чужденци. В последния случай условията за придобиване на земя се уреждат със съответния международен договор. Съгласно чл. 31 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, „гражданите на едната договаряща страна, живеещи на територията на другата договаряща страна, се ползват със същите права, както и местните граждани, по отношение на способността да съставят и отменяват завещание на имущество, намиращо се на територията на другата договаряща страна, и на права, които трябва да бъдат осъществени там, а така също по отношение на способността да получават по наследство това имущество и тези права. Имуществото и правата преминават към тях при същите условия, които са установени за собствените граждани на договарящата страна, живеещи на нейна територия“. Предвид установеният с международния договор принцип на равенство между гражданите на двете държави в способността им да завещават и да придобиват по завещание недвижими имоти, находящи се в другата държава, на която не са граждани, не съществува нормативно установена пречка Р. З. да завещае на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и земя.

По делото е установено от строителното разрешение от 15.08.1977 г. издадено на Р. З. за изграждане на сезонна постройка на 30 кв. м. в п.***, кв. ***и акт за узаконяване № *** г., в който е посочено, че двуетажна вилна сграда е изградена по одобрен проект на 15.08.1977 г. и отстъпено и право на строеж със заповед № 876/05.08.1986 г., че строителството е реализирано по време на брака на Р. З. и Т. С.. Предвид това, че с договор от 02.09.1994 г., Р. П. З. купува от община Балчик парцел *** от кв. ***по плана на „С.“ [населено място], идентичен с ПИ с идентификатор ***по КК и действието на нормата на чл. 92 ЗС, е без значение, че първо е построена сградата, а след това е отстъпено правото на строеж. Така дворното место и построената в него сграда, предмет на спора са придобити в условията на съпружеска имуществена общност на Р. З. и Т. С. на основание чл. 23, ал. 3 от договора и чл. 19, ал. 1 СК. Нормата на чл. 29, ал. 3 ЗС в редакция (ДВ бр..31/1990 г..), действаща към момента на сключване на договора от 02.09.1994 г. не е пречка за това тъй като е изключението, предвидено в тази норма - придобиването е в съответствие с международен договор, а и защото съпругът нетитуляр по възмездна сделка с предмет вещни права върху недвижими имоти придобива на основание на закона – чл. 19, ал. 1 СК /от 1985 г., отм/, сега чл. 21 СК, т. е. налице в чл. 29 ЗС.Зне е било необходимо разрешение на министъра на финансите.

На основание чл. 31 от Договора, саморъчното завещание на Т. С. може да породи действие. Относно формата му се прилага българското право, съгласно чл. 34, ал. 2, б.“а“ от договора до колкото е установено, че то е оставено през 1994 г., когато съпрузите са живеели в България и е предадено за пазене в Нотариата в [населено място] по нот. д. № *** г. /виж л. 113 и 114 от делото на РС и описаните документи в нот. акт от *** г./ Неоснователно е възражението на П. Ж.-Д. за неспазена форма на завещанието поради това, че датата била след подписа. Това твърдение не отговаря на съдържанието и вида на завещанието, видно от оригинала на л. 116 от делото на РС. Завещанието е написано на български, датата е изписана на последния ред отляво, а подписа /параф/ е изписан от дясно на същия ред. Тъй като се пише от ляво на дясно на български език, изискването датата да е преди подписа е спазено. Посочването на града, в който е съставено завещанието след подписа на завещателя е без значение, тъй като местосъставянето на завещанието не е задължителен елемент от съдържанието му, респективно посочването му след подписа няма отношение към формата на завещанието. Затова съдът приема, че завещанието на Т. С. не е нищожно поради неспазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. По делото не е предявяван иск за унищожаемост на саморъчното завещание на Т. С. по чл. 43, ал. 1 б.“а“ ЗН поради това, че по време на съставянето му не е могла да завещава, не е правено в преклузивния срок и възражение в същия смисъл, респективно не са събирани и доказателства за това.. Подобен довод не може да се прави за първи път пред настоящата инстанция в писмената защита на П. Ж.-Д.. Затова този довод не се обсъжда.

Неоснователен е и доводът на П. Ж.-Д. за това, че саморъчното завещание не е обявено, не е вписано и поради това не може да породи действие. Обявяването на завещанието, предвидено в чл. 27 ЗН е за да стане то достояние на наследниците за евентуално оспорване, ако те не са разбрали за него по друг начин. Вписването на завещанието също има само оповестително действие. И двете правни действия не са условие за да породи завещанието действие. Действително нормата на чл. 48 ЗН изисква за да се придобие наследственото имущество да се приеме наследството /в случая по завещание/, но за това действие няма срок след отмяната на чл. 50 ЗН, а съгласно чл. 48, ал. 2 ЗН, приемането на наследството има обратно действие. Така с позоваването на саморъчното завещание от П. З. още в нотариалното производство по издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка и по настоящото дело и на Д. З. - в настоящото производство, те са приеми наследството по завещание, считано от откриване на наследството.

Въззивната инстанция е тълкувала превратно съдържанието на завещанието и е стигнала до неправилния необоснован извод, че е завет и е с неясно съдържание относно това какво се завещава. Видно от съдържанието на завещанието на Т. С., тя завещава „своята идеална част от движимо и недвижи имущество“ на племенниците на съпруга си. Това съдържание разкрива ясно воля за разпореждане в полза на племенниците на съпруга й Р. З. – П. З. и Д. З. с цялото си движими и недвижимо имущество и по характер е универсално, поради което не е необходимо описание на конкретно имущество. Този извод следва директно от съдържанието, от членуването на „своята“ идеална част. Т. С. е едноличен собственик по завещание от съпруга си и от прекратената съпружеска имуществена общност на имуществото, придобито в условията на СИО. Обстоятелството, че не е членувано „движимо и недвижи имущество“ не може да обоснове противен извод до колкото то е съставено на български език, но от руска гражданка, а тълкуването на сделките, в това число и на завещание като едностранна такава, следва да се прави така, че да се разкрие действителната воля на страните, като се отчита и това, че тя е изразена за да породи действие. Поради това съдът приема, че със саморъчното завещание, Т. С. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, част от което е и процесния имот, придобит от нея на основание саморъчно завещание от съпруга й и прекратена съпружеска имуществена общност и то е породило действие в полза на П. З. и Д. З., които са приели наследството по завещание и са станали съсобственици на процесния имот.

Първоначалната ищца П. Ж.-Д. се позовава на издаденият по време на брака й с П. З. нот. акт №*** г. на нотариус С. И., вписан в СВп. [населено място] с вх. рег. №2871/29.11.2016 год., акт № *** г. за удостоверяване правото на собственост за процесния имот на основание давностно владение и писмени доказателства. С него за собственик е признат П. З.. В хода на производството тя се позовава на придобивна давност, текла за двамата бивши съпрузи.

Въззивната инстанция необосновано е приела за основателно позоваването от П. Ж. на придобивна давност, изтекла по време на брака с П. З.. За този извод, съдът се е позовал на свидетелските показания на бащата на ищцата А. Ж. Б. и Т. В. Т., според които те са извършили за бившето семейство П. и П. З. ремонти на вилата в периода 2007 – 2017 г. и на издаденият нот. акт на основание давност през м. януари 2016 г. При формиране на този извод не е съобразено, че нотариалният акт е издаден преди изтичане на десет години от смъртта на преживялата съпруга Т. С.. Изводите на нотариуса, че П. З. е придобил имота по давност не кореспондират на описаните в акта, представени пред него писмени доказателства – саморъчното завещание, оставено от Т. С. в полза не само на него, а и на сестра му Д. З. /л. 193 от делото на РС/. Не е обсъдено приложеното по делото пред РС нотариално заверено пълномощно на 04.07.2012 г. от Д. З., с което тя упълномощава брат си П. З. да я представлява пред всички държавни и общински органи във връзка с упражняването на правото й на собственост върху къщата с двор в [населено място]. /л. 109 от делото на РС/ Установено е и, че тя е давала парични средства, макар и в малък размер за ремонти и оправяне на документи и че тя също е посещавала, макар и по-рядко процесния имот. Кредитирани са показанията на свидетелите А. Ж. /баща на П. Ж./ и на Т. Т., че са извършвали ремонти на жилищната сграда в периода 2007-2017 г., като започнали от покрива, а представените доказателства за закупуване на строителни материали от А. Ж. са от 2011 г., 2012 г. и 2014 г. /л. 204-2013/, т. е. до м. януари 2016 г. не е изтекъл десет годишен период от време дори да се приеме, че тези действия доказват намерение за своене от съпрузите въпреки представеното пълномощно от 2012 г. и позоваването на саморъчното завещание от П. З., сочещи на противен извод.

При изложеното, съдът приема, че не е доказано придобиване на процесния имот по давност от бившите съпрузи по време на брака им. Реализираните ремонти 4-5 години преди издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка и 7-8 години преди предявяване на иска не доказват упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене от бившите съпрузи и придобиване по давност. Имота е придобит в съсобственост по завещание от П. и Д. З.. Неоснователно се подържа от П. Ж., че е принадлежал на трето за спора лице – сина на Р. З.. Наследяването по завещание изклучва наследяване по закон. Тя е предявила иска против наследниците по завещание и те ще се обвържат от силата на пресъдено нещо на решението, а не третото лице.

През времетраенето на брака между П. Ж. и П. З. на основание чл. 115, л. 1 б. „а“ ЗЗД давност не тече, поради което тя не е могла да владее и да придобие по давност неговата идеална част, придобита по завещание. П. З. не може да владее срещу себе си, т. е. да придобие своята идеална част, придобита по завещание и на основание придобивна давност. Придобитата по завещание 1/2 ид. ч. на Д. З. съпрузите не са могли да придобият предвид представеното нотариано заверено пълномощно от нея, при което П. З., като неин пълномощник е действал от нейно име и за нейна сметка. При съществуващата съсобственост между П. и Д. З. и предвид нормите на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 ЗС, за да придобие той заедно с бившата си съпруга идеалната част на касаторката Д. З. е следвало да извършва такива действия, които недвусмислено да сочат, че не е държател на нейната идеална част, а че я владее за себе си, отблъсквайки нейното владение. Извършването на ремонт не е такова действие, а наличието на пълномощно от Д. З. опровергава подобен извод. Обясненията на първоначалната ищца за изгодни за нея факти не са доказателство. Изводите на нотариуса не са доказателство в този процес, а свидетелските показания в производството по обстоятелствена проверка не могат да се ценят в исковото производство, защото не са събрани в него и би се нарушил принципа на непосредствеността при събиране на гласни доказателства. Доводите в писмената защита на пълномощника на Ж. в този смисъл са неоснователни.

По тези съображения, съдът приема, че насрещният иск за собственост, предявен от Д. З. за 1/2 ид. ч. от процесния имот, придобита на основание наследяване по завещание е доказан и основателен. Предявеният от П. Ж.-Д. иск за делба е неоснователен, тъй като тя не е съсобственик на този имот - не е придобила като бивша съпруга на П. З. идеална част от давност от него. Затова този иск ще се отхвърли. И двамата ответници са оспорили иска за делба, поради което не се допуска делба между тях.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ОТМЕНЯ решение № 26 от 14.02.2022 г. по гр. д.№ 645/2021 г. на Окръжен съд-Добрич и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. Ж.-Д. ЕГН-[ЕГН] и П. Д. З. ЕГН-[ЕГН] че Д. Д. З. ЕГН-*** е собственик на основание саморъчно завещание от 14.11.1994 г., оставено от Т. П. С., починала на 14.06.2006 г. на 1/2 ид. част от вилно място с площ от 440 кв. м. по нот. акт, а по скица 520 кв. м., находящо се в [населено място], вилна зона “С.“, [улица], представляващо ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК, ведно с построената в него вилна сграда с маза, със застроена площ от 37 кв. м. с идентификатор ***.

ОТМЕНЯ нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и писмени доказателства № *** год. на нотариус С. И., вписан в Службата по вписванията [населено място] с вх. рег. №2871 от 29.11.2016 г., акт № *** г. до размера на 1/2 ид. ч. от предмета му.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. А. Ж.-Д. ЕГН-[ЕГН] иск против П. Д. З. ЕГН-[ЕГН] и Д. Д. З. ЕГН-*** за съдебна делба на дворно място с площ от 440 кв. м. по нот. акт, а по скица 520 кв. м., находящо се в [населено място], вилна зона “С.“, [улица], представляващо ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК, ведно с построената в него вилна сграда с маза, със застроена площ от 37 кв. м. с идентификатор ***.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: