О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 171

гр. София, 13.03.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 167 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на длъжника[Фирма 1], [населено място], против решение № 757/29.11.2022г. по в. т. д. № 385/2022г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 40/20.04.2022г. по т. д. № 170/2021г. на Окръжен съд – София за прекратяване, на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, на производството по несъстоятелност на[Фирма 1], като на основание чл. 736 ТЗ са прекратени правомощията на временния синдик и на основание чл. 738 ТЗ е прекратено действието на общия запор и възбрана.

Касаторът[Фирма 1] счита решението за неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалните и процесуални норми и е необосновано. Поддържа, че в процесния случай не са налице основанията по чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и не е осъществено изключението от заличаване на дружеството, съобразно ал. 3 на същия член. Сочи, че нормата на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ регламентира прекратяване на производството по несъстоятелност в случаите, когато са изплатени всички задължения към кредиторите. Излага съображения, че в настоящото производство не се е стигнало до фаза на осребряване на имуществото и още по-малко - до реално изплащане на задължения към кредиторите. В сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ не са предявени вземания на кредитори, по правният ефект от това бездействие е регламентиран в чл. 739 ТЗ. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват по силата на закона, но този правен ефект е различен от визирания в разпоредбата на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, която изрично посочва изплащане на задълженията, респективно реално удовлетворяване на кредиторите. Предвид изложеното, касаторът иска отмяна на атакуваното решение и заличаване на[Фирма 1] от ТРРЮНЦ, тъй като няма реално удовлетворяване на кредиторите.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Приложими ли са служебно от съда по несъстоятелността правните последици на чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на прекратяване на производство по несъстоятелност и относими ли са за постановяване на решение по чл. 735, ал. 3 ТЗ?; 2/ Законовата презумпция по чл. 739, ал. 1 ТЗ има ли еквивалетно действие на изплащане на задълженията и удовлетворяване на кредиторите по смисъла на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ и на чл. 735, ал. 3 ТЗ?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е констатирал, че производството по несъстоятелност по т. д. 170/2021г. на ОС - София е образувано по молба на длъжника,[Фирма 1], в която се сочи, че дружеството е изпаднало в тежко финансово състояние и не може да обслужва своите задължения към кредиторите. Налице е непогасено вземане по издаден изпълнителен лист по т. д. № 87/2018 година на Окръжен съд-Пазарджик, с който дружеството е осъдено да заплати на кредитора ЕТ „Дъб-Н. К.“ суми в размер общо на 99 178, 81 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 10 809, 17 лева, като дружеството не разполага с достатъчно ликвидни средства и/или активи за покриване на задълженията си.

С решение № 2/10.01.2022г. е открито производството по несъстоятелност, на основание неплатежоспособност на длъжника „Форест-Г ООД с начална дата 28.02.2021г., като е назначен временен синдик. Не е проведено Първо събрание на кредиторите.

С молба от 21.01.2022г. длъжникът е представил на основание чл. 640, ал. 1 и ал. 2 ТЗ информация относно имуществото и търговската си дейност, като е посочил, че е преустановил търговската си дейност, няма непогасени публични вземания, няма действащи договори, няма дълготрайни материални активи, има вземания в размер на 3 549, 72 лева и материални запаси на стойност 84 476, 49 лева, няма назначени работници и служители и задължения към такива.

Въззивният състав въз основа данните по делото и представения на 12.04.2022г. от временния синдик отчет, е приел, че срокът за предявяване на вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл, като вземания не са предявени, поради което е заключил, че съгласно чл. 688, ал. 1, изр. второ ТЗ след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват, а съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Синдикът не е давал съгласие за сключване на сделки, поради което не съществуват и нови вземания към „Форест-Г“ ООД, които да бъдат предявени и приети, на осн. чл. 688, ал. 3 ТЗ. От събраните по делото доказателства е констатирано, че има материални запаси и вземания. С оглед на горните обстоятелства, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, чиято цел е постигната. Посочил е, че в случаите, когато е развита процедура по предявяване и приемане на вземания и не са предявени такива, вземанията са погасени, тъй като настъпят правните последици на чл. 739, ал. 1 ТЗ, като се презюмира, че са изплатени всички задължения

На основание чл. 735, ал. 3 ТЗ, съдът е приел, че когато производството се прекратява, поради изплащане на задълженията, при наличие на имущество на длъжника, заличаване на длъжника от регистъра не се постановява. Имуществото следва да е различно от непродаваемите вещи по смисъла на чл. 734, ал. 2, изр. 2 ТЗ и от вещите с незначителна стойност или несъбираеми вземания по смисъла на чл. 734, ал. 3 ТЗ, т. е. то трябва да е налично и да има стойност.

Въз основа на горното, съдът е заключил, че при липса на задължения към кредитори, както и предвид данните, че е налице имущество, представляващо материални запаси, при прекратяване на производството по несъстоятелност, длъжникът не може да бъде заличен от ТР на основание чл. 735, ал. 3 ТЗ.

В изложението към касационната жалба се иска допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са формулирани следните правни въпроси: „1/ Приложими ли са служебно от съда по несъстоятелността правните последици на чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на прекратяване на производство по несъстоятелност и относими ли са за постановяване на решение по чл. 735, ал. 3 ТЗ?; 2/ Законовата презумпция по чл. 739, ал. 1 ТЗ има ли еквивалетно действие на изплащане на задълженията и удовлетворяване на кредиторите по смисъла на чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ и на чл. 735, ал. 3 ТЗ?“

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Въпрос № 1 е неотносим за изхода на спора – постановяване на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ не урежда предпоставките за прекратяването на това производство, а законовите последици от прекратяването му. Предмет на делото са единствено предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което спрямо въпроса за служебното приложение на чл. 739, ал. 1 ТЗ не е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението по чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ до касационен контрол, като решение по чл. 735, ал. 3 ТЗ не е постановявано.

Втори въпрос също не покрива основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като съдът не е приел, че презумпция по чл. 739, ал. 1 ТЗ има еквивалетно действие на изплащане на задълженията и удовлетворяване на кредиторите. В настоящия случай решението по чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ е постановено в хипотеза на непредявени стари или нови вземания от кредиторите на длъжника, поради което не са налице кредитори с приети вземания по см. на чл. 693 ТЗ, нито кредитори с нови вземания с право на удовлетворяване по реда на чл. 639 ТЗ, при налично имущество на длъжника. Ето защо, е счетено от решаващият състав, че по делото по несъстоятелност няма легитимирани лица, чийто вземания подлежат на удовлетворяване по правилата на търговска несъстоятелност (чл. 639 и чл. 722 ТЗ), с оглед на което апелативният съд е приел, че целта на производството по несъстоятелност е постигната, поради което същото следва да бъде прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 1 ТЗ без заличаване на търговеца от регистъра, тъй като няма кредитори – страни по това производство и следователно няма останали неудовлетворени кредитори, но е налице имущество на длъжника.

Следва да се има и предвид, че разпоредбите на чл. 735, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ТЗ са ясни, като те предвиждат прекратяване на производството по несъстоятелност без заличаване на длъжника от регистъра, винаги когато, липсват легитимирани по правилата на това производство кредитори (лица, на които да се дължи изплащане на задълженията), но има останало имущество на длъжника. Ето защо, не е налице и наведеният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лева.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 757/29.11.2022г. по в. т.д. № 385/2022г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА[Фирма 1], [населено място], ЕИК [ЕГН], да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 30 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.