Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мушкап“ О. срещу решение № 695 от 30.05.2022 г. по в. гр. д.№ 729 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 262877 от 29.11.2021 г. по гр. д.№ 13699 от 2020 г. на Варненския районен съд по иска с правно основание чл. 108 ЗС и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от „Мушкап“ О. срещу М. С. К.- Г. ревандикационен иск за следните недвижими имоти:

1. нива с площ от 9 203 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор. .... по кадастралната карта на [населено място], общ.А., обл.В., м.“Текине гьолджук“ и

2. нива с площ от 9 200 кв. м., представляваща поземлен имот с идентификатор 04426.33.71 по кадастралната карта на [населено място], общ.А., обл.В., м.“Чаталията“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Относимо ли е действието за в бъдеще на решение по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването на вписани в партидата на ЮЛ обстоятелства /прекратяване дейността на дружеството и вписване и заличаване на ликвидатори/ към главния предмет на доказване по дело за ревандикация на недвижим имот, а именно: дали ищцовото дружество притежава правото на собственост върху имота?

2. Поради действието на горепосоченото решение за в бъдеще има ли дружеството правен интерес да се домогва да докаже собствеността си посредством предявения иск по чл. 108 ЗС?

3. Относима ли е добросъвестността по чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ на купувача по първата сделка към главния предмет на доказване по делото, а именно: дали ищцовото дружество притежава правото на собственост върху процесния имот?

4. Тежи ли върху ищцовото дружество доказателствената тежест да установява, че ответниците са били добросъвестни?

5. Действителна ли е сделката за продажбата на имотите на дружеството, сключена от мним ликвидатор, и настъпил ли е транслативният ефект по отношение на правото на собственост на процесните имоти, ако едностранната упълномощителна сделка, обективирана в решението на едноличния собственик на капитала за назначаване на ликвидатор, е нищожна, като сключена след смъртта на упълномощителя и дружеството посредством своите органи не потвърждава представителството?

По петте поставени въпроса се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по петия въпрос и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

В писмен отговор от 08.09.2027 г. пълномощникът на ответницата по жалбата М. С. К.- Г. оспорва жалбата и моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Третите лица - помагачи на страната на ответницата П. А. П. и Й. Д. П. също оспорват жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове по чл. 108 ЗС за двата спорни имота, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Видно от нотариален акт №. ... от 16.09.2005 г. ищцовото дружество „Мушкап“ Е. е било собственик на процесните два имота. С нотариален акт №. ... от 11.05.2017 г. „Мушкап“ Е.- в ликвидация, представлявано от назначения за ликвидатор на дружеството Т. Д. Д., е продало процесните ниви на П. А. П.. С нотариален акт №. ... от 21.11.2017 г. П. А. П. и съпругата му Й. Д. П. са продали процесните имоти на ответницата М. С. К.- Г..

От справка в Търговския регистър е установено, че за периода от 09.03.2017 г. до 12.04.2017 г. като ликвидатор на „Мушкап“ Е.- в ликвидация е бил вписан А. Д. В., за периода от 12.04.2017 г. до 25.05.2017 г.- Т. Д. Д., а за периода от 25.05.2017 г. до 10.09.2019 г.- С. И. А..

С влязло в сила на 25.07.2019 г. решение № 724 от 25.07.2019 г. по гр. д.№ 499 от 2019 г. на Варненския окръжен съд е прието за установено, че вписаните по партидата на „Мушкап“ Е.- в ликвидация обстоятелства, а именно: прекратяване дейността на дружеството, вписване за ликвидатори и заличаване на А. В., Т. Д. и С. А., са несъществуващи обстоятелства на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения от „Мушкап“ О. иск по чл. 108 ЗС. Приел е, че продажбата на имотите с нотариален акт № 192 от 11.05.2017 г. има вещно-прехвърлително действие. За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и за недействителност на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съдът е посочил, че съгласно чл. 7 от ЗТР вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а според разпоредбата на чл. 8 ЗТР заличаването на вписването има действие занапред. В конкретния случай нямало спор, че към датата на възмездната сделка /11.05.2017 г./, с която „Мушкап“ Е. продава процесните имоти на П. П., Т. Д. Д. е бил вписан в търговския регистър като ликвидатор на дружеството. Като такъв именно той е имал право да се разпорежда със собствеността на това дружество и да го представлява - чл. 268 и чл. 269 ТЗ. А съгласно чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ купувачът по тази сделка П. П. и съпругата му Й. П. се явяват трети добросъвестни лица, които могат да се позовават на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Последващото решение по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с което е обявено несъществуването на вписаното обстоятелство, има действие само занапред /съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д.№ 1 от 2002 г. на ВКС/. Поради това, след като към датата на прехвърлителната сделка Т. Д. Д. е бил вписан като ликвидатор на дружеството в търговския регистър, то по-късно установеното несъществуване на това обстоятелство не може да се противопостави на П., които са трети добросъвестни лица.

Посочено е, че по конкретното дело не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да се установи недобросъвестност на приобретателите П., поради което за тях намира приложение презумпцията на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Последващият приобретател на имота и ответник по делото М. К.- Г. също се явява добросъвестно лице, тъй като към момента на придобиване на имотите /21.11.2017 г./ по отношение на тях все още не е имало висящ спор за собственост или дело по предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ /това дело е било заведено и образувано едва през 2019 г./.

Предвид на изложеното съдът е приел, че договорът от 11.05.2017 г. не е нищожен поради липса на съгласие, нито е сключен от лице без представителна власт. Напротив, сключен е бил от надлежен представител на ищцовото дружество - вписаният към 11.05.2017 г. в Търговския регистър ликвидатор на дружеството Т. Д. Д..

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба по поставените въпроси: Въззивният съд не е отрекъл правния интерес на дружеството да предяви иск по чл. 108 от ЗС, поради което вторият поставен въпрос не е относим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.

Дадените от въззивния съд разрешения на останалите въпроси се основават на ясни законови разпоредби, които не се нуждаят от допълнително тълкуване и съответстват на практиката на ВКС: Действително, първият поставен въпрос е от значение за конкретното дело, предвид установеното от фактическа страна, че праводателите на ответницата са придобили правото на собственост върху процесните имоти въз основа на договор за покупко-продажба с лице, което към датата на сключване на договора съобразно вписването в Търговския регистър е било представител на ищцовото дружество, но впоследствие вписването му като ликвидатор на дружеството е обявено за несъществуващо обстоятелство. Даденото от съда разрешение на този въпрос обаче /че решението по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването на вписани в партидата на ЮЛ обстоятелства има действие само занапред/ е съобразено със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д.№ 1 от 2002 г. на ВКС.

Съответства на закона и на практиката на ВКС и приетото от съда по третия и четвъртия поставени въпроси. При установените по делото фактически обстоятелства /вписване в Търговския регистър на ликвидатора, сключил договора за покупко-продажба от 11.05.2017 г./ е приложима презумпцията на чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 154, ал. 2, изречение второ от ГПК това установено от закона предположение обръща доказателствената тежест и възлага върху ищеца да докаже фактите, от които произтича недобросъвестността на ответниците, ако се твърди такава недобросъвестност.

Даденото от въззивния съд разрешение на петия поставен от касатора въпрос също съответства на закона и на практиката на ВКС. Съдът е приложил относимите за случая норми на чл. 10, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, които са специални и изключват общите правила на чл. 42 от ЗЗД. Ето защо няма противоречие между приетото във въззивното решение и Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД, ЗТРРЮЛНЦ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 500 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 695 от 30.05.2022 г. по в. гр. д.№ 729 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА „Мушкап“ О. със седалище и адрес на управление [населено място], район О., бул.“8-ми приморски полк“ № 24, ет. 1, ап. 1 да заплати на М. С. К.- Г. от [населено място], [улица], вх. в, ет. 3, ап. 25 на основание чл. 78 ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.