О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50155

гр.София, 10.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3406/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1090 от 12.05.2022 г. по гр. д.№ 14693/ 2021 г., с което след като са отменени решение на Софийски районен съд № 3057/ 13.10.2021 г. и определение № 7633/ 29.10.2021 г. по гр. д.№ 28401/ 2021 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Служба „Военно разузнаване“, гр.София, искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 365 от 21.04.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „доцент” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 16 032 лв за период от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г.

В приложено към жалбата изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно. Според него при решаване на спора съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и се е произнесъл явно необосновано по твърдението му за извършено от ответника злоупотреба с право. Освен това релевира правните въпроси „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл....