О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 50117
гр. София, 07.03.2023 г.
В. К. С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№746 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П. и Б. А. П., чрез особен представител адвокат Л. П., срещу решение №739 от 30.11.2021 г. по т. д.№949/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №3 от 16.07.2021 г. по т. д.№122/2020 г. на СОС, с което Р. М. П. и Б. А. П. са осъдени да заплатят на „Ю. Б“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата от 60 488.70 лв., от които: 60 000 лв., част от дължима за периода от 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. главница по договор HL27444/14.05.2008 г. за кредит за покупка на недвижим имот, при пълен размер на просрочената и предсрочно изискуема главница от 62 267.88 лв., дължима за периода от 17.10.2010 г. до 18.08.2020 г. и 488.70 лв., просрочени такси за подновяване на ипотека по чл. 4, т. 2 от договора за кредит, дължими за периода от 26.04.2018 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 60 488.70 лв., считано от 18.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият от които уточнен от настоящата инстанция, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: 1. От кой момент настъпва предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит, в който е уговорено, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. 2. Може ли да се приеме, че срок от десет години е достатъчен по смисъла на чл. 432, ал. 2 от ТЗ. 3. Следва ли това бездействие от десет години да се приеме за безпрецедентен пример за злоупотреба с право, което е недопустимо, тъй като е извършено с намерение да се увреди другата страна и подобно бездействие отговаря ли на изискванията за добросъвестност, а обратното не води ли до значително неравновесие между правата и задълженията на банката като търговец и ответниците като потребители.
Ответникът по касация „Ю. Б” АД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между банката, в качеството й на кредитодател от една страна и ответниците като кредитополучатели е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата на което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер 60 000 лв. срещу задължение на кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора, като кредитът е бил изцяло усвоен, а плащания по същия са били извършвани до 01.09.2009 г. включително, след което са преустановени. Посочил е, че ищецът претендира частично дължимата главница, като с исковата молба, позовавайки се на неплатените 116 вноски за главница, дължими за периода 17.09.2015 г. до 18.08.2020 г. сочи, че счита задълженията по кредита предсрочно изискуеми от 18.08.2020 г., към която дата е обявена предсрочната изискуемост – дата на подаване на исковата молба. Изложил е съображения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /т. 18 от ТР №4/18.06.2014 г. по т. д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Счел е, че при предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с изявление в исковата молба за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /при положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита/, а задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска, съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план. Предвид изложеното е приел, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е редовно осъществено на 11.03.2021 г. с връчването на исковата молба и книжата по делото на особения представител, назначен на ответниците, като от този момент всички задължения по договора са станали изцяло предсрочно изискуеми, доколкото е установено, че са настъпили и предвидените в договора условия - неплащането на три последователни месечни вноски по кредита. Във връзка с възражението за погасяване на задълженията по договора за кредит поради изтичане на погасителната давност за тях, е изразил становище, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, като приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която не е изтекла.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изложените в решението мотиви, втори и трети от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд /по тях не е изразявано становище/, поради което и поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато, още повече, че не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Константна е практиката на ВКС, според която предсрочната изискуемост се отнася до неиздължените вноски с ненастъпил падеж, като обявяването й е потестативно право на кредитора, чието упражняване е изцяло в неговата воля и преценка, без да е ограничено с какъвто и да е срок. Също така злоупотребата с права се определя като противоправно и недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 289, ал. 2 от ТЗ/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 от ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. Разпоредбата на чл. 289 от ТЗ не допуска упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако то се извършва само с намерение за увреждане на другата страна, а чл. 302 от ТЗ изисква квалифицирана грижа при изпълнение на задълженията по търговската сделка. И двете разпоредби уреждат отношения, които са извън валидното действие на търговската сделка, като нарушението на забраната за злоупотреба с право, следваща от чл. 289 от ТЗ, поражда деликтна отговорност, ако са осъществени и другите материалноправни предпоставки за гражданската отговорност на делинквента.
Касационно обжалване не може да се допусне и по първия от въпросите, който е решен изцяло в съответствие с разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС, формирана с ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №739 от 30.11.2021 г. по т. д.№949/2021 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.