О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.160

София, 07.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, 4 състав в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. д. № 210 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател „Т. Ш. АД (н.) чрез изпълнителния директор Д. Д. обжалва определение № 870 от 29.12.2022 г. по ч. т.д. 724/22 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на „Т. Ш. АД (н) чрез Д. Д. срещу определение на Окръжен съд - Варна № 2606633/21.11.2022 г., с което било разрешена продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 от ТЗ.

В частната жалба до Върховния касационен съд дружеството сочи, че определението е неправилно. Счита, че по отношение на това производство е налице преюдициален спор – „неправомерността на решение № 183 от 15.11.2013 г. по т. д. 586/11 г. на ШОС относно откриване на процедурата по несъстоятелност на „Т. Ш. ЕАД. Моли да се отмени обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена на 24.01.2023 г., видно от датата на пощенското клеймо. Съобщение с препис от обжалваното определение частният жалбоподател е получил на 24.01.2023 г. Следователно частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок.

За да постанови определение за прекратяване на производството по делото по частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, с което е разрешена продажба на вещи и имуществени права на длъжника чрез способа на пряко договаряне, въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима. Този извод е направен след като е посочено действителното съдържание на чл. 718 от ТЗ и е прието, че продажба при особени случаи чрез пряко договаряне или чрез посредник в определени в закона хипотези, не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Обжалваемостта на определението не произтича от чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ. Под съответния ред тази норма имала предвид предпоставките за обжалваемост съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. По отношение на акта, постановен на основание чл. 718 от ТЗ, тези предпоставки не били налице.

Изводите на въззивния съд са правилни. Нормата на чл. 718 от ТЗ учредява възможност при сезиране от посочените в тази норма субекти, съдът по несъстоятелността да разреши продажба на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато преди това тези вещи или права са били предложени по реда на чл. 717 от ТЗ, но купувач не се е явил или се е отказал. Преценката се прави въз основа на доказателствата по делото и принадлежи единствено на съда по несъстоятелността. Правната уредба на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, не съдържа предвидена нормативна възможност за инстанционен контрол върху актовете на съда по несъстоятелността. В разпоредбата на чл. 613 а от ТЗ липсва изрично предвиждане за обжалване на актовете, постановени от съда по несъстоятелността по реда на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Нормата на чл. 613а от ТЗ предвижда, че извън изброените в ал. 1 и ал. 2, чл. 613 а, от ТЗ актове (където актът по чл. 718 от ТЗ, не е предвиден) актовете на съда по несъстоятелността, подлежат на обжалване по правилата, предвидени в чл. 274 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК – на обжалване пред въззивния съд подлежат актовете, които преграждат производството по делото. Актът, постановен на основание чл. 718 от ТЗ, не е преграждащ производството по делото. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, подлежат на обжалване, актовете, които изрично са предвидени като обжалваеми поради това, че са актове, с които се дава разрешение по същество относно определено производство. Такъв не е актът, предвиден в чл. 718 от ГПК. За него не е предвидено от законодателя изрична обжалваемост. Поради това не може да се приеме, че е налице предвидена в закона обжалваемост на акт на съда по несъстоятелността, постановен по реда на чл. 718 от ТЗ.

Не може да се сподели, че е налице преюдициалност на производството по осребряване на имуществото на длъжника и решението за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Решението, постановено, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, по силата на закона, подлежи на предварително изпълнение. С постановяването му започва производство по несъстоятелност. Впоследствие, видно от данните в Търговския регистър, е постановено и решение, на основание чл. 710 от ТЗ, с което е започнало осребряване на имуществото на длъжника. Също по силата на закона, на основание чл. 714 от ТЗ, това решение подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.

Следователно по отношение на осребряване на имуществото, част от което е разрешението, на основание чл. 718 от ТЗ, не е от значение производството по инстанционен контрол върху съдебните решения за откриване на производство по несъстоятелност и по обявяване на дружеството в несъстоятелност. Поради това доводът в частната жалба е неоснователен.

По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение.

На основание чл. 77, вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 261, т. 4 ГПК вр. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд, сумата от 15 лв, държавна такса по частната жалба.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 870 по ч. т.д. 20223001000724 /22 г. по описа на Апелативен съд Варна.

ОСЪЖДА „Т. Ш. ЕАД ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 15 лв, представляваща държавна такса, на основание чл. 77, вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 261, т. 4 ГПК вр. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: