Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. П. И., чрез адв. М. Т. – САК, срещу въззивно решение № 169 от 25.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1542/2021г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260698 от 11.05.2021г., постановено по гр. д. № 8534/2020 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. П. И. срещу ЧСИ И. Б. Б. осъдителни искове за следните суми: 6400 лв., представляваща стойност на имуществени вреди, изразяващи се в невърнат депозит за участие на И. в публична продан по изп. д. № 264/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 992 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 6400 лв. за периода 20.06.2019г. – 28.12.2020 г.

Касаторът счита, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. Подлежи ли на връщане задатък на неспечелил търга наддавач поради обявяване за купувач на друго лице и колко време, след като е приключила публичната продан, се задържа или не се освобождава сумата, след като е поискано с нарочна молба връщането на задатъка?;

2. Когато неспечелил търга участник в публичната продан депозира молба за връщане на задатък един месец след обявяване на купувача, длъжен ли е ЧСИ незабавно да му върне сумата?;

3. В какъв срок може да бъде неосвободена сумата от задатък на неспечелил търга участник в публична продан, след като има молба за връщане на задатъка?;

4. Допустимо ли е неосвобождаване на суми от ЧСИ на неспечелил търга участник повече от един месец и в какъв срок не се освобождават?;

5. Допустимо ли е в продължение на повече от три години да не се освобождава задатък на неспечелил търга участник в публична продан?;

6. Допустимо ли е задържане на суми и неосвобождаването им от ЧСИ на всички неспечелили търга участници в публична продан при обжалване на разпределението на сумите от страна на спечелилия търга присъединен взискател и длъжник?

7. Допустимо ли е милиарди левове да се задържат или неосвобождават от ЧСИ на неспечелили търга при публична продан участници в продължение на години и каква е причината съдът да не издаде точно и ясно тълкувателно решение по този въпрос, а издадените тълкувателни решения да са завоалирани и да не са дадени ясно?

8. Допустимо ли е неспечелил търга участник да се задължава да закупи имот години след участието му в публичен търг, когато няма вече интерес от това поради изтекъл период от време и следва ли да му се върне задатъка, когато не иска да продължи участието си? Защо няма точно и ясно издадено тълкувателно решение за това и какво са длъжни да направят върховните съдии при този сигнал?

9. След като в процесуалния закон няма срок за връщане на суми при неспечелил търга участник и тъй като касае материалноправен въпрос, не се ли прилагат разпоредбите на ЗЗД?

10. До кой момент и в какъв период от време след публичния търг може да се задължи неспечелил търга участник в публична продан да закупи имота, ако вече няма интерес от това и си иска задатъка да му бъде върнат?

11. При спечелване на търга от присъединен взискател и обжалване от него или длъжника разпределението на сумите, не следва ли да внесе сумата по продажната цена и в какъв срок?

12. Допустимо ли е въззивната инстанция при колизия на закона и противоречие със закона и добрите нрави да не направи искане пред Върховния съд за издаване на тълкувателно решение, когато се нарушават права и законни интереси на гражданите?

13. Допустимо ли е по-долен съд, когато има предпоставки за колизия в закона и неточности, което касае и престъпления, да не сигнализира Върховния съд за издаване на тълкувателни решения?

14. Длъжен ли е съдът, когато процесуалната правна норма е неточна, неясна в противоречие с материалния закон и добрите нрави, да поиска издаване на тълкувателно решение и, или да направи преюдициално запитване до съда в Страсбург и Люксембург?

15. Преследват ли се лобистки интереси в нормата на чл. 495 ГПК и какво е длъжен да направи съдът при положение, че има неприключила във времето висяща публичната продан, а сумите на неспечелилите търга участници остават неосвободени години наред?

Ответницата по касационната жалба ЧСИ И. Б. Б. в отговор на същата, поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че Т. П. И. е бил участник - наддавач в обявена от ЧСИ И. Б. публична продан за периода 22.03.2019 г. – 22.04.2019 г. по изпълнително дело № 264/2016 г. досежно недвижим имот на длъжника „Л. Х 1“ ООД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], с площ от 62 кв. м., находящ се в [населено място], м. „*“, вх. Г, ет. 3, ап. 8, като първоначалната цена за имота е в размер на 62403, 20 лв. И. е предложил цена от 64000 лв., като е внесъл задатък от 6400 лв. С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 23.04.2019 г. първоначално за купувач на процесния апартамент е обявена Н. С. на основание чл. 492, ал. 1, изр. последно ГПК, а след проведено устно наддаване по смисъла на ал. 2 най-висока цена е предложило „Л. Х 2“ ЕООД, присъединен взискател по изп. дело, което е обявено за купувач. В протокола е отразено, че спечелилият проданта следва да внесе дължимата сума в двуседмичен срок, след като се приспадне стойността на внесения задатък. ЧСИ е извършил разпределение по чл. 495 ГПК, което е било обжалвано от длъжника и от взискател по изп. дело и към датата на постановяване на въззивното решение не е влязло в сила. На 20.06.2019г. Т. И. е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която претендира връщане на внесения депозит. ЧСИ Б. е отговорила писмено, че задатъкът ще бъде освободен след заплащане на цената от обявения за купувач „Л. Х 2“ ЕООД, т. е. след приключване на процедурата по чл. 495 ГПК. Разпоредбата на чл. 495 ГПК предвижда, взискателят, обявен за купувач на имот е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели, а ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието, че едва след плащане на цената от обявения за купувач на публична продан и присъединен взискател, задатъкът на останалите наддавачи може да бъде върнат (съобразно правилото на чл. 493, т. 2 ГПК), но в случая тъй като разпределението не е влязло в сила, двуседмичният срок за плащане на цената по проданта не е изтекъл.

Въззивният състав се е произнесъл по направените във въззивната жалба възражения, че страната, която не е спечелила търга, може след поискване от съдебния изпълнител да получи внесения от нея задатък, което следва да бъде направено от последния в двуседмичен срок, както и по позоваването от въззивника на чл. 69 ЗЗД относно изискуемостта на задължението на ЧСИ. Съдът е посочил, че срокът за заплащане на стойността на имота след проведена публична продан е двуседмичен съгласно разпоредбата на чл. 495 ГПК, като сумата следва да бъде внесена по сметка на съдебния изпълнител, но това е така в случаите, когато по извършеното след публичната продан разпределение не постъпи жалба от правоимащо лице. Според съда в този случай следва да се изчака влизането в сила на обжалвания акт на съдебния изпълнител и след това спечелилият търга в двуседмичен срок да внесе дължимата сума за заплащане на имота. Неосвобождаването на внесения задатък е свързано с възможността дружеството „Л. Х 2“ ЕООД, спечелило търга, да не внесе дължимата сума, след което ще настъпят последиците на чл. 493, ал. 1, т. 1 ГПК и задатъкът ще послужи за удовлетворяване на взискателя, а следващият от купувачите по публичната продан, предложил най-висока цена, ще бъде обявен за купувач. Поради това се налага и неосвобождаване на внесения задатък. Относно твърденията на въззивника за приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗЗД въззивният състав е приел, че същата касае договорни отношения и не е приложима в отношенията съдебен изпълнител – купувач или наддавач по публична продан. При тези изводи съдът е преценил, че съдебният изпълнител не е осъществил незаконосъобразно бездействие и не може да се ангажира отговорността му по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Поради изложеното първоинстанционното решение е потвърдено.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите шест въпроса обобщено се свеждат до питането колко време след приключването на публичната продан следва да се върне задатъкът на неспечелил търга наддавач, който е поискал връщането му с нарочна молба. С този въпрос всъщност се цели разрешаването на правния спор в същината му, тъй като от отговора му ще зависи дали съдебният изпълнител е допуснал нарушение, което да ангажира търсената от него отговорност. Това обаче не е предметът на производството по чл. 288 ГПК, в което спорът не се решава по същество, не се обсъжда възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или събраните по делото доказателства.

Седмият въпрос е общ, отразява критичните виждания на касатора за дейността на съдебните изпълнители по принцип и не се отнася до конкретни разрешения, дадени в обжалваното въззивно решение, поради което не представлява правен въпрос.

Осмият и десетият въпрос са некоректно формулирани, тъй като спорът по делото не касае вменяването на задължение на неспечелил търга участник в публична продан да закупи имота, а такава е собствената интерпретация на касатора на осъществилите се факти. Поради това и въпросът в този вид не е намерил разрешение в обжалваното решение. Питането защо няма точно и ясно издадено тълкувателно решение за това и какво са длъжни да направят върховните съдии при този сигнал е хипотетично и също е неотносимо към спора.

Деветият въпрос се явява общотеоретичен, тъй като по същество е поставен във връзка с тълкуването на разпоредби от ЗЗД и ГПК, но без да е обвързан с конкретни нарушения на материалния или процесуалния закон от въззивния съд.

Единадесетият въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда относно връщането на задатъка, поради което не обуславя допускане на решението до касационно обжалване.

Въпросите под номер 12, 13 и 14 изразяват позицията на касатора относно принципни правомощия на съда и в частност на въззивната инстанция, като на тях не може да бъде даден отговор, който да е относим към конкретиката на съществуващия правен спор. Поради това тези въпроси не представляват правен въпрос с оглед на дадените разясненията по т. 1 от ТР№1 от 19.02.2010год. на ВКС, по т. дело №1/2009г. на ОСГТК. Същото се отнася и за въпрос № 15 във втората му част. В първата част на този въпрос пък по същество се отправя искане за принципно тълкуване на разпоредбата на чл. 495 ГПК, каквото касационната инстанция не прави в производството по чл. 288 ГПК.

Следва да се посочи и че касаторът не формулира нито една от допълнителните предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Те са бланкетно изброени, като по нито един от въпросите не е цитирана задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и практиката на Върховния касационен съд, на която обжалваното решение противоречи, нито са изброени актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, нито е посочено и обосновано с какво произнасянето по въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и как ще допринесе за развитието на правото.

Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено в писмен вид, в пределите на правораздавателната власт на съда и от надлежен състав, подписано е и изразява ясно волята на съда, постановено е по редовна искова молба (след като са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите й). Решението не е и очевидно неправилно. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение.

Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответника по касация, който е направил искане за присъждането им и които са в размер на 840 лв., с оглед на представените доказателства към отговора на касационната жалба за заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 25.02.2022г., на Бургаски окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 1542/2021г.

ОСЪЖДА Т. П. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЧСИ И. Б. Б., ЕГН [ЕГН], рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас, сумата от 840лв.(осемстотин и четиридесет лева), разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: